Технологичният напредък и себеизразяването в изкуството на музите

Време за четене на статията: 6 мин.

e_music_bg_1

Много отдавна, някъде през 2012 година, написах тази статия, в която говорех за това, какво е нужно, за да композираме музика. Това възможно ли е само с компютър, добър аудио интерфейс и студийни монитори? И отговорът бе – да, възможно е, и то от много отдавна. Но наскоро написах и тази статия за рекламите и спекулациите в музиката, споделяйки строго индивидуално мнение за бързооборотните стоки, мъчейки се да засегна и други допирни точки, като заливането на пазара, в буквалния смисъл на думата, с какви ли не “инструменти” и рекламиращите ги изпълнители например. И някак в един момент мисълта ми отново се сведе до… 

Технологичният напредък

Новата апаратура и технологиите се появяват на пазара по-бързо, отколкото повечето хора могат да насмогнат. Да насмогнат с това да са в крак с всичкото това ново. Защото ако за някои това означава нови възможности за изява, то за други това може да създаде усещането, че технологичните иновации диктуват или се опитват да диктуват на този етап начина, по който ние самите изразяваме идеите си. Дали толкова много продукти на пазара не ни разсейват от това да се съсредоточим в техниката, която вече имаме като инструментариум, и дали технологичният напредък не е съсредоточен в това да промени или може би даже и измести човешкото себеизразяване?

И ако се замислим, всичко това води до един доста интересен въпрос – създават ли се все още инструменти за музиканти или просто маркетингът се стреми да обърне нещата в своя полза, създавайки музиканти за инструменти?! Защото дори и за мен, като човек, който проявява сериозен интерес към всичко ново, което излиза на пазара под формата на синтезатори, дръм-машини и секвенсъри, става почти невъзможно да се проследи всеки един нов продукт. Дори да ги ограничим само на ниво хардуер и тотално да изключим софтуерните продукти, те пак са си много. Много и не малко от тях са достатъчно сложни, карайки ни да се запитаме дали не е дошъл моментът, в който самият музикален инструмент контролира начина, по който изразяваме идеите си, вместо да се случва точно обратното?! Какво изобщо е отношението човек – машина?

Концепцията на електронните музикални инструменти

Какво всъщност е електронна музика? Това е музика, която включва електронен музикален инструмент или комбинация от такива при създаването си. И именно защото инструментът е електронен, този род музика възниква едва през 20-и век заедно с развитието на технологиите, и в частност на електрониката. А след средата на 20-и век се появяват и първите цифрови барабани, или цифрови дръм-машини. И говорейки за тях, една дръм-машина например, не е по-различна от един акустичен инструмент като барабани – ни най-малко. Тя просто е техническата репрезентация на един сет от ударни инструменти с помощта на електронни компоненти като схеми и транзистори. Една такава машина по никакъв начин не може да замени човека и неговия творчески потенциал – тя просто е средство за изразяване на идеи, но за да се научим да боравим с машината и да изразяваме себе си чрез самата нея, то трябва да отделим време за това. А колко време ще отделим зависи непосредствено от сложността на машината и нейните функции. Защото при едно изпълнение на живо сред публика никой не иска да губи излишно време и енергия в лутане из менюта, търсейки настройки, рискувайки да промени функции, които влияят на цялостното звучене, да не говорим за риска от това изпълнителят да загуби присъствието си на сцената, докато прави всички тези операции…

Определено, в днешно време, с помощта на синтезатори, дръм-машини и секвенсъри може да направим качествено изпълнение на живо. Машините ни дават възможността да манипулираме музикалните им параметри, необходими за завършека на едно парче, при това всичко случвайки се в синхрон. Тук обаче идва моментът за сложността на един електронен музикален инструмент и начинът на боравене с него. За пример мога да спомена Roland TR-8, която е замислена да симулира аналогово звучене и да бъде директен наследник на TR-808 и TR-909, но не на последно място замисълът й е да бъде използвана като инструмент за изпълнение на живо чрез баланс на функции и простота. И точно в това е ключът – в простотата на действие. Roland заложиха на лесен начин за употреба и добре подбран набор от функции, без да добавят допълнителни менюта, параметри и цветни екрани. Оживяването на една стара концепция изглежда все още работи за доста и ще продължава така години наред, особено за онези, които държат на опростените неща… макар че през последните 30 години ритъм-секцията на един не малък брой парчета от електронния жанр звучат идентично. 

Идентично звучат и барабаните, както и всеки музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти. Но някак сме свикнали да слушаме барабаните да присъстват в съвсем друг вид стил музика, различна от електронната. Развитието на технологиите през последните 30 години даде възможността на производителите да развиват и произвеждат концептуални решения за звукогенериране, навлизайки в дълбочините на звуковия синтез. От своя страна пък, увеличаването на възможностите на самата машина генерира заедно с това една по-сложна връзка между човека и самата нея, правейки боравенето с нея изключително сложно. Понякога е необходимо да минат месеци преди човек да започне да извлича една малка част от функционалността на специфичния начин на работа на самата машина.

Бях чел интервю на едно доста популярно електронно дуо, в което конкретно споменаваха една определена машина – синтезатор (производителят на тази машина точно заради това ги интервюираше, за да споделят впечатленията си от работата с нея…) и как този синтезатор може да ги отведе до съвсем други измерения и тотално да промени идеите им, които първоначално са искали да изразят чрез него. И точно тук нещата като че ли се разделят на две – от една страна хората свикнали да изразяват идеите в главата си по най-бързия начин няма да намерят смисъл в излишната (според самите тях) сложност на един електронен музикален инструмент, за други обаче този донякъде контрол, идващ от самата машина, а не от човека, ще поеме в посока провеждане на нещо като експеримент и концепцията ще се измени тотално. Това навежда на мисълта, че тук значението на това да искаш да изразиш идеите си чрез електронни музикални инструменти може рязко да промени посоката си и да се счита по-скоро наистина за експеримент, предизвикващ интерес заради странната композиция, странните честоти, които току-що сме създали. Знаем, че електронната музика се появява първо именно като експеримент, предизвикващ чисто академичен интерес – един експеримент, създаден с помощта на звуков генератор, който използва един или повече тона, които се повтарят един след друг с определена скорост (арпеджио).

Преди да завърша ще кажа, че… 

Музикантите винаги ще са на първо място. Въпреки че машините, и в частност производителите им, се стараят да променят подхода към създаването на музика, човешкият фактор е това, което ще управлява този процес и сам ще избира колко сложна машина самият той иска, за да изрази идеите си. Хората ще продължават да се адаптират към технологията, защото в наши дни тя дава възможността да се твори единствено и само чрез компютри. Същите тези електронно-изчислителни машини (компютрите) отдавна са се превърнали в източници на звук и са променили класическата идея и подходи за това как се пише музика, а човекът ще е този, който ще продължава да е в центъра на случващото се, независимо колко сложна машина използва… 

Технологичните иновации диктуват, но няма как да наложат начин, по който ние самите изразяваме идеите си. Това зависи единствено и само от нас самите. Ние сме тези, които ще решим дали да продължаваме да използваме наличните си инструменти или да избързаме и да ги заменим с нещо ново, без да сме научили добре старото… Ние решаваме чрез какво да се изразяваме в универсалния език за комуникация, наречен МУЗИКА. Единствено и само ние! А те, електронните музикални инструменти, ще продължават да излизат на пазара ден след ден, обединени под една обща цел – да бъдат закупени!