Време за четене на статията: 7 мин.

Основната идея на този блог, освен да се пише на роден език с цел да не бива забравян, е да споделя знания. Но не става дума само за знания, когато пишем в блога, а и за едно особено чувство на признание и вдъхновение. Някак си призвани да можем да споделим всичко това, което мислим, че ще е полезно.

Странното при нас хората е, че може би ще сме по-склонни да практикуваме това, което преподаваме, като помагаме на другите да излязат от блокажа, в който ние самите сме попаднали. Продължавайки да помагаме на точно тези други, непременно ще отблокираме и самите себе си и ще излезем от това състояние на застой, в което ние самите сме попаднали, защото постоянно търсим оправдание да не творим музика, отколкото обратното. Странно, нали? Надяваме се, че ще разцъфтим по-лесно и бързо, ако сме във връзка със сродни души, търсещи вдъхновение също като нас самите, с които да правим заедно малки крачки напред.

Лишени от нови идеи?

Трябва да има моменти и на усамотение, в които онази сила (съзидателна ли се казваше?) ще ни тласка да създаваме изкуство и да се учим от самото създаване. Защото всяко музикално произведение би ни научило на нещо определено, което после ще използваме отново и отново. С времето ще става все по-ясно, че целият този процес е доста бавен, израстването в дадена област също е бавно и е нужно огромно търпение и вяра (да, нужният елемент тук е вяра). Предприемайки конкретни стъпки, предназначени да отстраняват реални опасности в опита да бъде изграден един смислен творчески път и начин на живот, ние също се учим. Защото хората трябва да бъдат насърчавани и да получават подкрепа за това, което правят. И макар пътят на изкуството да е духовен, то той би бил най-добре извървян със съмишленици. Конкретните стъпки за нас биха били един неизчерпаем извор на насоки. Насоки до такава степен, че партньорството ни с други творци също да подкрепя вярванията, че ние винаги сме водени от тези, тръгнали преди нас. Понякога, въпреки пристъпите на неверие, ние трябва да останем с отворено съзнание, за да продължаваме да вярваме, че ще успеем. Защото това, което ни тласка напред, е акт на вяра, а ние трябва да останем верни на тази вяра, склонни да я споделяме, за да помогнем на другите.

Един експеримент.

Да, хайде да си направим един прост експеримент – задайте въпроса на някой ваш познат или приятел: “Що за човек си?” Изслушайте внимателно отсрещната страна и отговорът, който ще получите. Това е важно, за да определите следното – ако човекът, на когото сте задали въпроса, започне да обяснява какво работи, вместо да се концентрира над това какво прави в свободното си време, значи има проблем. Е, не е нищо сериозно или ментално, просто грешен отговор на въпрос, който вашият събеседник не е разбрал, или може би е отговорил автоматично, че работи като мениджър, вместо да каже, че харесва електронна музика и би искал да се занимава с това. Разбирате ли какво се опитвам да намекна? Грешно е човек да се определя с това, което работи, за да изкарва прехраната си… (освен ако не е музикант, разбира се ;). Много от нас работят за другиго, за да изкарват прехраната си, и в това няма нищо лошо. Единственото лошо е, ако задавайки ни такъв тип въпрос, ние отговорим автоматично и не се замислим, че работата ни вече до такава степен ни е обзела, че не можем да се откъснем от нея, следователно забравяме, че в свободното ни време, което принадлежи единствено на нас и на тези около нас, можем да правим нещо полезно за себе си и да творим. Точно това е моето предизвикателство към вас. Искам да събудя любопитството ви и да си зададете този въпрос от началото на абзаца. И ако и вие сте от този тип мениджъри, които работят достатъчно много часове, за да забравят за всичко останало, то целта ми с тази статия е да освободя творческата ви сила. Предусещам, че за някои това ще е като рухване на една цяла преграда и преобразяване на една цяла човешка съдба, а вие ще сте в състояние да възстановите собствените си творчески сили. И ако всичко написано до тук ви се струва глуповато или простодушно, то просто си позволете идеята да експериментирате със самия/самата себе си и да отключите “онези” сили на твореца. Независимо дали музиката е ваша кариера, хоби или мечта, не е нито късно, нито глупаво да направите нещо в тази насока.

Има обаче един проблем.

Като всички творци, ние сме склонни към безпощадна самокритика. Дори и в очите на останалите да изглеждаме като такива, които не спират да творят, ние продължаваме да живеем с чувството, че не правим нещата достатъчно добре. Но единственото, което правим с цялата тази самокритика е да се превърнем в жертва на собствения си вътрешен перфекционизъм. Той ни е обзел изцяло и поддържа един постоянен поток от негативни мисли, които почти във всеки случай са далеч от реалната ни самооценка. На много от хората, четящи статията в този момент, независимо дали са писатели, скулптори или музиканти, им се е случвало да се вслушат в онзи противен вътрешен глас, който постоянно им повтаря, че нещата са лоши, не са както трябва, не вървят… Но има значение и смисъл да престанете да приемате точно този глас като глас на разума, а да се научите да чувате в него глас, който ви пречи! И това наистина е така! Неприятните неща, които всеки път ще чувате от същият този вътрешен глас, нямат значение, защото всеки път, когато завършите дадена творба, той винаги ще ви шепне, че е можело да се справите доста по-добре.

Трябва ли ни настроение, за да творим?

Живеем с презумпцията, че трябва да сме в настроение, за да творим. Но това не е така, и ако се замислим, ще забележим, че настроението всъщност няма значение. Обърнете внимание на това, че нерядко се справяме успешно с работата си именно в дните, в които си мислим, че всичко, което вършим, е пълен провал. Има ли значение, че сме уморени, разстроени, раздразнителни или разсеяни? Творческият процес трябва да бъде подхранван, а нашето настроение не играе роля. Защото да създаваш изкуство не е само да покажеш хубавите му страни! Нека покажем и другата страна на нашето настроение. В крайна сметка това би ни помогнало да се абстрахираме от този постоянен поток на негативни мисли, породени от криворазбраният ни собствен перфекционизъм. Би ни помогнало да преборим отдавна надделялата логическа мисъл като маневрираме към по-творческата част, заключена в нас.

Вникването в самия себе си ще ни доведе до интелектуален комфорт, а времето прекарано насаме със самия себе си би било от съществено значение за събуждането на творческия ни потенциал. Разходки в планината, на плажа, както и всяко едно пътуване към друго непознато място – всички тези неща биха ни помогнали да “презаредиме” и да натрупаме резерв от творчески идеи, но освен това и да вкусим чужди гледки и звуци.

Но какво е изкуство?

Тук всеки един от нас има своя собствена дефиниция за това какво е изкуството. И каквото и да означава изкуство, то винаги остава недовършено. Може да бъде разгледано като една система, разчитаща на нашето собствено въображение, като едно хранилище на творчески талант. Но трябва да знаем, че това хранилище е ограничено и не след дълго може да настъпи моментът, в който ще се почувстваме изтощени и без никакви идеи. Причината е в изчерпването на нашата творческа екосистема – трябва да отдаваме нужното внимание и поддръжка на нашия собствен творчески талант. Изкуството е един вид потапяне и черпане на идеи, образи, звуци… Трябва да мислим за изкуството като за удоволствие, като нещо, с което се забавляваме! Само така бихме били в състояние да се напълним с нови, по-свежи идеи. Нека да не го правим като нещо, с което трябва задължително да свършим. Нека оставим разума настрана и да следваме ритъма, защото изкуството е стремежът на всеки един от нас към творческо съзнание. Ще останете изненадани колко странични дейности и занимания биха могли да ни помогнат да “презаредим”. Всяко едно често повтарящо се ритмично действие би ни успокоило и стимулирало вътрешно. Шофиране, готвене, спортуване и т.н. са действия, които повтаряме често, и много от добрите идеи или решения за наболели проблеми могат да дойдат именно докато шофираме, защото като творци сме потопени във вечно променлив поток от представи – именно представите отключват творческата половина от нашия мозък.

Финални думи

Затова нека да не забравяме да се забавляваме, когато творим, и да споделяме знания. Много по-важно е да завършим работата си докрай, дори и да не ни харесва напълно, отколкото да имаме куп недовършени проекти. И нека повече не се оправдаваме с това, че нямаме време за музика – имаме поне 10 минути на ден, или поне с толкова разполагат музикалните продуценти в Against The Clock на FACT Magazine 😉

“Всяко дете е творец.
Проблемът е как да останем творци, когато пораснем.”

Пабло Пикасо