Интервю с Димитър Ганчев

Димитър Ганчев е един от най-известните миксинг инженери в България. Името му стои зад продукции с милиони преглеждания и имена на изпълнители, измежду които Криско, 100 кила, Миро, Сантра, група Те, Мария Илиева, Любо Киров, Миро, D2, P.I.F., Ангел Ковачев. Уау, стана дълъг списък, а това дори не е и половината… Така де, повечето от читателите са запознати с дейността на Майт до някаква степен, така че преминаваме към по-интересната част, а именно интервюто, което той се съгласи да даде за E-Music. Благодарим на Димитър и сме благодарни на всички, които ни съдействаха това интервю да стане възможно! А сега, без повече встъпления и приказки, се насочваме към самото интервю.

E-Music: Да започнем от биографичната част. Това си го говорил много пъти, но кой ти е първият досег до музиката и как се стигна до студиото, как се озова в студиото?

Димитър Ганчев: Ааа… 90 и някоя. Рап нация. Влязохме в “Горещ пясък”, Бургас. Студио. Влизаме… ленти, касетки, семпли, сваляне, рязане, е такова, това беше за първи път. Ама коя година беше… 94-та има албум, значи е преди 94-та, 93-та може би. После пак влязох в студио, същото студио, ама следващата година.

E-Music: Като изпълнител?

Димитър Ганчев: Да, като изпълнител. То всеки влиза за пръв път в студиото като изпълнител. Започваш от там и после гравитираш – или си оставаш изпълнител, или си отиваш от другата страна, или въобще няма студио и музика.

E-Music: Понеже нашият автор Филип също е от Бургас, той зададе един въпрос: “Какво те накара да оставиш морето”?

Димитър Ганчев: Ами бизнесът. За жалост всичко е централизирано, всичко е в София, това е положението. Много искам да се върна в Бургас, много искам да си седя в Бургас, много ми харесва, там съм израстнал, там съм живял… Когато се преместих бях на 27-28 години и беше трудно, но нищо не се случваше там, нищо нямаше да се случи, и за жалост и в момента нищо не се случва. Всъщност може би има малко повече шансове в момента да се случи и хиляди пъти съм си мислел да зарежа всичко тука и да си отида там, да си направя едно студио и там да работя. Не е кой знае колко далеч, на около 3-4 часа, но но не е удобно за работа в студиото за два часа, например. Хората все още ме търсят да записваме някакви неща, да заработим процес, и трябва да съм наличен. Ако е за микс е все тая къде е, защото голяма част от хората използват WeTransfer, пращат ми линк, ей ги песните, сваляш, download-ваш, смесваш, дали тука, дали… където си искаш, няма никакво значение. Но това е, за жалост, това е причината, поради която се махнах. Никаква друга.

E-Music: Какво се случи след Рап нация и преди тонрежисурата?

Димитър Ганчев: Ами правех кариера. Това е един процес, в който просто единият край избута другия. Просто постепенно си преля в това да съм в студио. И защото все повече време прекарвах в студиото, бидейки студиен изпълнител. И така съвсем постепенно се премести цялото нещо и започна да става по-интересно. Много по-интересно.

Е-Music: Изменил ли се е вкусът ти за музика и как (вследствие на работата)?

Димитър Ганчев: Ами видоизменя се постоянно. Нон-стоп, нон-стоп. Свързано е с работата, която върша, защото постоянно смесвам и работя тотално различни проекти и винаги питам хората кой какво слуша, и всеки ми дава различни референции, и всеки е повлиян от нещо друго, и аз, за да се нагодя за това, започвам да послушвам от тук, от там нещо, да се ориентирам кой какво е харесал, какво е интересно, какво не е интересно. И ща-не ща, така откривам ужасно много количество нова музика. Вкусът ми в момента е… то няма жанр, слушам всичко, все ми е тая какво е, не го деля на стилове – сега ще слушам рап, а сега няма да слушам рап, сега ще слушам инди или там нещо, просто харесва ми, слушам го и това е. Spotify, playlist-и, цъкаш едно, почва друго, трето-пето, и е такова е… Но е много яко, защото поне на мен ми дава свобода и слушайки нещо, то ме повлиява по някакъв начин и започвам да го прилагам на тотално различен жанр, адски яко е. Имам предвид странни неща, които са забранени, например ниски на 808-ца на рокендрол. Нали, няма такъв вариант, ама доприиска ми се, сложих го, стана супер яко. Така че… вкусът ми се променя постоянно, нон-стоп се видоизменя.

Е-Music: Как изглежда работният ти ден или деня като цяло?

Димитър Ганчев: Денят започва рано сутрин, към 06:00 часа събуждане, оправяне вкъщи, малкият на градина, фитнес, студио – това е. За работния ден – в началото, докато се пооправя, отварям Spotify или iTunes, play и слушам, просто за настроение, за да вляза в ритъм. Проверявам имейли, ровя из телефона, до момента, в който: “ок, кеф ми е, аре ще бачкаме”. Отварям песента и започвам. Обикновено ако имам ревизии да направя от предния ден, предпочитам да ги направя набързо, да ги отметна, за да може главата да ми е чиста, за да започна творчеството на ново, някакъв чист, нов проект. Просто да започна да го творя, да не съм обременен с нещо друго. Работя два-три часа, като ми писне – спирам. Като звънне телефона и трябва да говоря – спирам Нямам брейкове тип: “ок, почивка”. Защото в момента така са се случили нещата, че работя по няколко проекта едновременно и за да е ефективно и да мога да свърша повече работа с таймер ми е най-лесно. Зависи де, ако имам deadline и трябва да го свърша днеска, просто го свършвам. В общи линии: кеф ми е бачкам, не ми е кеф – не бачкам. От това гледам да се водя. Защото забелязах, че като е на сила, после излиза от колоните това “на силата”… Накрая се прибирам, и така.

Е-music: Следващият въпрос е коя е любимата ти част от процеса на работа по даден микс?

Димитър Ганчев: Първият път като натисна play ли? Без да съм слушал… или аре, ок, слушал съм демото. Това е откриването, първите 20 до 40 минути, това ми е най-големият гейм, това са моите 20 минути или 40 минути. Откривам откриването – какво има, какво няма, с какво е интересно, с него започваш запознаването с песента. Дори и за песни, които аз съм записвал и съм участвал в част от продукцията. Винаги гледам така да се настроя, че да си оставя малко време и да имам такъв първи път – play, “ааах, колко е яко, ууу, глей, каква интересна каса, или тука баса или синта какво прави”. Ей тоя процес. Тези първите 20-40 минути са мой личен експеримент, моето наслаждаване на песента и правя каквото си искам. И ако има изпълнител с мен може би ще му е странно, защото тогава песента придобива всевъзможни форми. И е малко стряскащо. Просто проверявам, това е. Но това ми е първата среща с песента, това са първите 20-40 минути с песента, това ми е най-якият момент. Сега ще ме питаш кое ми е най-досадното?

Е-Music: Всъщност това го няма като въпрос, но добре, хайде, питам те: кое ти е най-досадното?

Димитър Ганчев: “Усили hi-hat-a с половин децибел.” Или “намали китарата на втория куплет” с еди-какво си. Това не променя песента, разбирам, че е вкус, всеки има желание, иска да си го чуе по различен начин ама… това не променя песента. Много се радвам като получа такива корекции, например списък от 20 подобни: намали или усили с малко от тука и там, защото в общи линии съм забелязал, че в момента, в който почна да намалям и да усилвам нещо с много малко, знам че съм там. Като намаля например баса с половин децибел и си помисля: “ааах, развалих песента”, значи съм много близко до крайния процес. Та това ми е най-досадното, защото то не променя песента, тя песента ще е същата, просто hi-hat-a ще е по тих, голямата работа.

Е-Music: Следващият въпрос е кога според теб е готов един микс? Като цяло, к ога считаш един микс за готов?

Димитър Ганчев: Аз ли кога считам? Като не ми се иска да правя нищо – цъкам play и просто го слушам и си викам “браво”, и толкоз. Когато тръгвам да го правя, знам къде искам да стигна. И като го стигна, знам, че съм стигнал. Знам кога съм готов. Слушам го и примерно отбелязвам с червено някакви неща, да речем на списък – не ме кефи това, не ме кефи това, това искам да оправя. Сядам и ги преправям всичките, задрасквам ги, слушам пак, ако се появяват нови ги правя, ако не се появят нови – print, send, айде.

Но иначе хората разправят, че нямало завършен микс, просто времето изтичало, което всъщност е така, защото е въпрос на решение, реално. Винаги може да има: “дай да пробваме нещо друго” – няма проблем, каквото кажеш може да пробваме.

Е-Music: Добре, има ли парче, което си слушал и те е надъхало толкова, че ти се е приискало по някакъв начин да повдигнеш нивото си на работа.

Димитър Ганчев: Ааах. Последно беше Сон (има се предвид Sohn). Сон се произнася. Група. S-o-h-n. Ето тая песен (пуска песента “Hard Liquor”). Това като го чух и… работех по някакъв проект и го спрях и реших, че ще го започна от начало. Ама на секундата. Беше тип: “ок, добре, не е това, трябва да стане ей такова”. Което трудно би могло да стане такова, защото в продукцията на това, по което работех, не беше заложено, обаче аз реших, че ще го направя такова. Поне ще се опитам да го пресъздам като впечатление. Защото усещането беше: “ааа, тея неща са възможни, хората ги правят, давай, давай да видим”. Но има много такива парчета. Много, много. Много. Направо… (смее се).

Е-Music: А при кои събития в кариерата ти си забелязал значително повишаване на знанието и уменията ти? Ако може да изброиш няколко?

Димитър Ганчев: Ами тегавите проекти всъщност ми повишават знанията и уменията… Не провалите, не неуспехите. Има песни, които по-лесно се смесват, просто сядаш и те сами се смесват, защото продукцията е супер. Хората знаят какво са направили, просто е готово. Обаче другите, които са трудни, те ме карат да откривам нови начини. Не казвам, че е до лоша продукция или пък продукцията е една, а резултатите искаме да са други. Но проектите, в които има много предизвикателства – те ме променят. Защото тези, които са лесни – то е лесно, то само става, то те води, макар че пак има предизвикателство. Но да речем, нехубав звукозапис, не оптимален звукозапис – такъв тип проекти ме развиват. Мечтите на хората да си представят, че нещо звучи по някакъв начин, пък то да не съществува там – ето и това също ме учи. Глас, който е записан евтино, в стая, с отражения, на кофти микрофон, пък трябва да звучи Селин Дион – и това е предизвикателство, спрявай се, и това ме учи. Или пък: “не е това гласът, не е това гласът, не е това гласът”, но дори и глас, който е записан мега яко, като получа коментар: “не е това гласът, не е това въздействието, много е еди-какъв си, искам да е друго” – това пак са ми предизвикателства. Всичко това ме учи, защото пробвам други методи, правя експерименти. Не знам как да ти го кажа кое е. (смее се).

Е-Music: Сега един по-лесен въпрос, по-страничен, за разпускане. Как именуваш сесиите си и кое според теб е доброто именуване, и важно ли е то за работата?

Димитър Ганчев: Именувам ги въз основа на това, което извършвам. Ако записвам, пиша името на изпълнителя, името на песента, ако има такова, ако няма – работно заглавие или каквото ще да е, и какво правим. Ако е запис: правя запис и като приключа записа и отворя сесията в момента, в който ще избираме вокали, ще тонираме, ще едитираме, си я кръщавам melodyne или tune, или vox, или нещо си, каквото ще да е. Като я свърша тая сесия, следващият процес си го кръщавам prep, че ми е preparation, подготовката – ще наредя вокали, всичко е избрано – за да имам опции, в които: “абе тука на тая фраза не ме кефи, дай да се върнем от рекординга” или пък да изберем от tune-a, да речем, друг тейк. Просто отварям сесията, за да знам кое къде ми е. Така работя много по-бързо. Ако е сесия, която идва при мен, директно почва от prep. Защото там си подготвям абсолютно всичко. И всъщност първият ми достъп и сблъсък от сесията ми е prep 1 и почвам от там. От там знам, че ми е започнал работният процес да смесвам. А ако взема решение в процес на микс, че е крайгълен камък към сесията, нещо ще променя драстично, си го save-ам. Save as Synth, примерно. И знам, че нещо съм направил на Synth-a, което може и да не е яко, може и да е яко, но винаги гледам да имам стъпка назад, защото… знаеш ли. Та всичко е на отделни сесии.

Страничен въпрос от Ники(звукозапис на интервю): Дали използваш някаква номерация, да речем Project voc 1, Project voc 3, 5, 6, по такъв начин степенуваш ли си ги или на отделни проекти, за да ги имаш в степените на действие.

Димитър Ганчев: Да, да, ако, да речем, ще презаписваме вокал, отварям сесията до където съм стигнал и си го кръщавам Vocal pripev, защото само вокала съм сменил. Или ако записваме тромпети, които са били Synth, просто еди-какво си, нови тромпети… и всичко е ново. Всяко действие ми е нова сесия на Save as. За да мога да се върна винаги обратно, да ги имам като отделни неща, хронологично, и вече като стигна до микса – миксът ми е In progress. Първият, който пращам на клиента е In progress. И от там нататък всяка една промяна е: отварям си сета, Save as, In progress 1, и правим, ако ще да е “усили гласа с половин децибел” – отварям нова сесия, усилвам го, Save as и пращам. След това е: “направи нещо друго” – нова сесия. Всичко е на ново. Защото съм  имал милиарди пъти случаи, в които: “много ми хареса по-предното, с колко го усили” или “с колко го намали”. Нямам никаква представа. Кое ти харесва? In progress 16? Отварям проекта In progress 16 и знам, че е това. Много ми харесва, например, да сме на In progress 5 и да ми кажат: “Всичко е много яко, обаче In progress 3 е най-якото. Може ли на In progress 3 едно нещо да направим.” Може. Отварям In progress 3, правя го едното нещо, кръщавам го. Така отивам до сесиите най-лесно и най-бързо. За да няма: “ей, какво направих тука, сега забравих”.

E-Music: Къде пазиш проектите на клиентите си?

Димитър Ганчев: На хард, ей там. И forever.

E-Music: Това изисква много storage.

Димитър Ганчев: Да, forever. Forever. Пазя си го за себе си. Защото те не си го пазят и знам какво е. Но им давам примерно стемове, за да могат да се оправят, ако им притрябва нещо, някога, а не е след 3 години: “пазиш ли, отвори го, за да ми дадеш барабаните, защото ми трябват за един ремикс”. Затова гледам да давам стемове, основно, и да не се занимавам с това нещо. Но архивът ми е завинаги. Всичко save-ай, всичко, много е лесно. Надписвай си ги, по тъпашки начин, да знаеш кое какво е, защото… Поне за мен е страшно лесно. Да няма лутане, какво беше, що беше, ама чакай тука… и всички си ги кръщавам. Някой път имената стават ей такива (показва с ръце) ама какво да направя. А представи си, ако бачкаш върху албум, ей там вече почва да става сложно, защото влизаш, записваш, презаписваш, и всичко се развива. Коя песен, какво направихме – няма спомен. Имахме едни проекти, в които записвахме 3 акордеона и всичко беше с три различни сесии.

E-Music: До каква степен музикалните наслагвания спомагат за успешната реализация на един тонрежисьор? Музиката, която си слушал, която те е впечатлила?

Димитър Ганчев: До каква степен помагат? Еми според мен това е основното нещо. Ние правим музика. Ние сме фенове на музиката. Изходна точка номер едно – ние сме фенове на музика, независимо дали си инструменталист, вокалист, практикуващ музикант или каквото ще да работиш в света на музиката и на каквото и ще да е изкуство – ти си фен на това нещо. Ти от там си започнал. Аз, или който и да е друг, не е отишъл в студиото, защото е много красиво. Всички ходят, защото ги кефи. Това не трябва да се губи. Това е в основата – колкото по-голям фен на повече неща си, толкова по-голям фен на музиката си. И за мен това е основно нещо. Плюс това музиката е навсякъде. И аз реагирам на фенската страна, гледам да се кефя на това, което се случва от тая страна, ако не се кефя… направо е много трудно. Много е трудно. Иначе тука копчета, цифри, глупости – все тая. Те нямат значение.

Е-Music: Следващият въпрос е специално от Ники. Какво е твоето отношение спрямо loudness war-a?

Димитър Ганчев: Да ти кажа честно, абсолютно ми е все тая. Нали всички казват: “колкото по-силно, толкова по-хубаво”, някои неща да, някои неща – не.  Според мен loudness war-а е нещо, което се случи в един преходен процес, в който всички хора имаха достъп до компютър и до плъгини и малко не знаеха какво да правят. Според мен от там се получи: “ааа, скивай, мога да го направя много силно, дай да го направим много силно”. И то си има артефакти. Онзи ден четох, Terry Lewis и Jimmy Jam говореха за албума на Джанет Джаксън. В който tape align-a бил грешен. Нещо се е объркало и всъщност са записвали на +12 вместо на +6. И всичко е било в червено и с дисторжън. Но те това го осъзнават след записа. Та… и те са правили грешки и е било гадно и криво и дистортирано? Loudness war-a – всеки иска да е по-силен, защото чисто психологически по радиото като те пуснат моментално грабваш. Всеки иска. Зависи каква ти е целта – ако искаш да те чуват и наистина да си най-силен и най-крив, окей. Аз лично оправдавам всякакви средства въз основа на резултатите, защото искам да постигна конкретна цел. Окей, как да я постигнем, така – правим го, готово. Постигаме резултатите и приключваме. Другото е… някакви оправдания, мрънкане, хленчене. Ако искаш да е силно – нека да е силно, ако искаш да не е силно – да не е силно, просто зависи какво желаеш.

E-Music: Въпросът е дали слушателите очакват, примерно ако една песен е по-силна дали въздейства повече спрямо една по-тиха? Те очакват да е по-силно, искат да е по-силно.

Димитър Ганчев: Абсолютно им въздейства. Слушателят като слушател не сравнява нищо. Той си пуска песента и се кефи. Той не сравнява, той просто слуша. И ако една песен му е малко по-тиха, той си я усилва. За да му въздейства по начина, по който му въздейства по-силната песен, каквото и да означава това. Ако той изходи от позицията: “абе тая песен ме кефи повече”, просто защото тя е по-силна, ама той не може да го изтълкува и не може да си го определи, ок, това е фактор. Но според мен на един слушател, ако му е тихо, си го усилва. Ако му е силно си го намаля. Изпълнителите, артисти и продуценти, сравняват. Колко си силен спрямо еди-кой си, защото нали с него си конкуренция. Loudness war-a не е предизвикан от потребителя, той е предизвикан, според мен, от хора, които нямат нищо общо с музиката, A&R-и и рекърд лейбълите – от тях е предизвикано. “Ние трябва да сме най-силни.” Защото всички останали хора в разумния свят, занимаващи се с музика, знаят какъв е компромисът да си силен, всички го знаят. Китаристът много добре знае какъв е компромисът да му е силен  amp-ът. Че тонът му ще се смаже. Така че хората, които се занимават с музика го знаят. Но A&R-a, за него е: “ние трябва да продаваме, трябва да сме по-силни от Х, за да сме по-чуваеми, защото хората…”, някаква такава психология, която не знам дали въздейства по тоя начин на крайния потребител реално. Но да. Карайки кола и слушайки радио, ако една песен изведнъж стане много по-силна, тя ще ти направи впечатление. Не е гарантирано, че ще ти хареса. И loudness war-a е: “дай ще го правим силно, защото рекърд лейбъла каза, че трябва да е силно”. Познавам хора, мастеринг инженери и микс инженери, с които сме си говорили. На тях изискването им винаги е било или от рекърд лейбъла или от A&R, или от хора, които нямат нищо общо с музиката, да е по-силно. Артистът никога не е казал: “трябва да е по-силно”. Никога. Артистът твърдо се съобразява с това как му въздейства музиката. Ако като я смажеш спира да въздейства, еми… не съм сигурен, че артистът ще каже: “нека да е по-силно”.

Е-Music:  Позволяваш ли си да експериментираш, докато клиентите ти седят до теб в студиото и тече студийно време?

Димитър Ганчев: Да, но основно зависи от това кои са клиентите и каква ми е връзката с тях. Някои това искат. Някои имат нужда от това: “дай да пробваме неща”. Зависи какъв е процесът. От всичко зависи. Опитът ми до момента показва, че ако експериментът е успешен, никой не казва: “ааа, много е гадно, не, махни го”. Въпросът е моментът от началото на експеримента, докато има някакъв резултат. Някои искат да чуят резултатите, другите викат: “ааа, не, не, много е гадно”. Например, аз имам идея, която изисква няколко стъпки, за да се реализира, и при втората стъпка някой път ми казват: “ааа, много е гадно”. Абе, чакай да стигнем, да видим. “Ааа, добре, добре”. Но да, позволявам си. Ние така или иначе не работим на час и на време, това е глупаво. Така че сядаме и го правим – дай да видим, ще стане ли, няма ли да стане. Ако знам, че са някои много криви, просто експериментирам като ги няма, за себе си, да видя дали ще сработи. И ако сработи го предлагам.

Е-Music: В едно от интервютата си казваш, че най-често клиентите идват при теб с готово предложение. Но имаш ли принципен подбор на проектите, с които би се захванал?

Димитър Ганчев: Не. Захващам се с всичко, което ми е интересно. Сега на 40 като станах, реших че ще подаря една песен. Всъщност направих 5. И просто слушах песни. “Ааа, тая ме кефи” и я правя. Няма жанр, няма познат-непознат, просто слушам и ми харесва, въздейства ми по някакъв начин, нещо интересно и различно, сядам и го правя. Не изхождах и от: “абе, това не е толкова яко, обаче звучи предизвикателно”. Просто натискам play и затварям очите: “ууу, това ме кефи” – готово. Не отказвам нищо. Отказвам неща, за които знам, че процесът ще е много тегав. Аз искам да постигнем нещо, но ще е много трудно. Неща, които ме кефят, сядам и ги правя, неща, които не ми харесват – намирам си нещо вътре в проекта, което ще ми хареса. Ама то… музика, аз съм фен така или иначе на музиката. Всичко ми харесва. Или поне нещо от всичкото ми харесва. Не съм достигнал до момента: “ок, искам да работя с еди-кой си”. Склонен съм да помагам на млади изпълнители, които нямат възможности да влязат в студио да си реализират проектите.

Е-Music: Има ли жанр музика, който би отказал да смесиш.

Димитър Ганчев: Няма жанрове. Няма жанрове. “Жанрове” е някаква такава глупост, която… си я стилизират… и аз не знам кой. Няма жанр. Просто музика. Това че мелодията е по-различна по някакъв начин или има някой, който го определя като жанр… аз не ги деля. Всичко бачкам. Музика. Има други изразни средства. Барабани има навсякъде – едните са акустични, другите са електронни. Е хубаво, какво значение има. То е инструмент, така или иначе. Няма жанрове.

Е-Music: Сега ще си говорим малко за една тема, която ти е писнало да коментираш, но става въпрос за устройства и джаджи. Какво ти е мнението за аналоговите симулации?

Димитър Ганчев: Симулации? Ми много са яки. Нямам никаква представа, защото не съм имал възможността да работя с оригиналното устройство, така че за мен то не е симулация на нещо, а просто е някакво устройство на нещо, или плъгин, което прави нещо си. Нещо, което ми е странно и наистина бих желал да го няма е да е точната симулация на устройството. Примерно ако EQ е било, да речем, с кликчета и има определени позиции, защо трябва и това да е така. Цифрова среда е, ами направете го постоянно да има опции. И другото, което ме шокира – защо трябва да се слага шум. Това не го разбирам. Ако махнат аналоговата симулация, ако махнат тая квалификация, че това е като онова, ще е по-лесно за всички. Защото като си кажеш: “ама то това е 1176-ца”… еми не, не е 1176-ца. Твърдо не. Защото две еднакви няма. И като ти кажат, че е 1176-ца, ти почваш: “ааа, ама то не прави като 1176-цата”. Прави нещо, ползвай го. Според мен това е драмата. Дадоха ми да пробвам един preamp, който ми го бутаха, че бил 1073-ка. Ок, сложих го, сравнявах го с тоя preamp. Фактът, че ми казват, че това е 1073-ка ме накара да го сравнявам. Ако бяха ми казали: “абе, пробвай тоя preamp”, щях да го пробвам, щях да го сравня, за да имам база на сравнение. Но това няма нищо с 1073-ката. Никак не е лош preamp-a. “Как ти се струва?” – еми няма нищо общо с 1073-ката. Честно. Тея надписи тука… Ей това според мен е цялата история. И очакваш то да прави нещо като другото нещо. Пък то просто може да прави различно нещо. Това е наша концепция, и на производителя, че то е LA2A, ок, все тая.

Е-Music: Кой е плъгинът, който си отворил веднъж и никога повече няма да отвориш? Те сигурно са няколко де. Който не ти е свършил работа?

Димитър Ганчев: Ами дори тези, които отварям всеки ден, понякога не ми вършат работа. Наистина няма такъв, който е: “ааа, ок”. Защото отварям 1176-цата, която ползвам регулярно, и в тоя конкретен случай не върши работа. Малко е като това да съдиш слона, че е безполезен и е идиот, ако не може да лети. Просто не върши работа за момента.

Е-music: Какво мислиш за one knob плъгините, или т.нар. magic knob плъгини, които имат един параметър, който прави нещо, но не се знае точно какво?

Димитър Ганчев: Ако върша работа, ок, съгласен съм на всичко. Не обичам сложни плъгини като цяло. Нещо лесничко, интуитивно. Все ми е тая как е кръстено, въпросът е да достигам до резултати бързо. В оne knob-a не ме интересува какво има, ако ми върши работа супер, ако не ми върши работа – следващият с многото копчета. Който също може да не свърши работа. Абсолютно съм отворен към всякакви такива опции и възможности, защото това са инструменти. Или ми вършат работа, или не ми вършат работа. Толкоз. Като не ми върши работа сега, може следващият път да свърши работа. Но като цяло съм окей. Особено пък ако достигне бързо до някъде – браво на този, който го е измислил.

Е-Music: Можеш ли да изброиш пет плъгина, без които не можеш да работиш?

Димитър Ганчев: 1176-цата на Slate. Плъгини… Distressor на Arouser, твърдо нещо, без което не мога. 100% ще трябва да е някъв еквалайзър, макар че аз не ползвам кой знае колко много. В момента се сещам как ти казвам на Eventide H3000 и на секундата се сещам как бих го направил, ако го нямам, просто такова ми е мисленето… ATR, лентата на UAD е нещо, което страшно много ми харесва и до сега не съм чувал нещо друго да прави такова. Страшно ми допада. Баси, предавам се. Добре, я кажи ти пет, без които не можеш. Ок, казвам ти един ривърб – на Slate VerbSuite и вътре има IR на Bricasti. Е това е нещо, без което твърдо не мога, защото го ползвам постоянно. SSL channel-a на Waves. С него може всичко да направиш, всъщност. Това е desert плъгин, отивам на Луната и взимам един плъгин.

Е-Music: Добре, отиваме на Марс и имаш право на един in-the-box компресор и едно EQ. Пак ли Waves?

Димитър Ганчев: (смее се) Waves SSL. Един in-the-box компресор – еми то има всичко. Сега нямам ли право на второ? (смее се) Защото той е channel strip. Друго какво бих си взел. Не, Waves SSL е всичко, от което имам нужда, защото има гейт, компресор, филтри, всичко има. И … [52:54] input-a като го усилиш до дупка и е супер яко звучащо.

Е-Music: И аналог има! (смее се)

Димитър Ганчев: Първото нещо, което махам! (смее се) Не знам какво прави ама го махам.

Е-Music: Добре, а можеш ли да изброиш пет аналогови джажди – независимо, микрофони, ефект процесори…

Димитър Ганчев: За какво?

Е-Music: С които трябва да отидеш на Марс или на Луната.

Димитър Ганчев: Е трябва да отида с микрофон и preamp, ако искам да записвам.

E-Music: Кои ще са те?

Димитър Ганчев: Стара 87-ца, твърдо. Защото става за всичко, просто става за всичко, универсално е, има си характер, прави всичко да звучи като записано през 87-ца. Preamp – 1073-ка, защото иначе с какво ще го усилваме. От там пък ще се налага компресор да си имаме и може би ще трябва 1176-ца. Може би ще трябва поп филтър да взема за микрофона. Генератор. Ще трябва да вземем един генератор. Компютър няма да ни е необходим, защото не знам на какво ще го записваме. Ама все тая. (смее се) На лист.

Е-Music: Какъв съвет би дал на всички заинтересовани да последват пътя на реализирал се професионалист миксинг инженер?

Димитър Ганчев: Да не спират да смесват. Да записват, да смесват всичко, до което могат да се докопат. Да се запознаят с банди. Всички банди имат нужда от някой да ги смесва. И просто да го вършат всеки ден, всеки ден. Наистина да смесват, да смесват, да смесват, да гледат видеа, защото знам, че всички гледат видеа и се учат от видеата, но да не е изцяло от това. Да пробват, да експериментират, защото това е вкус. Всичко опира до вкуса. Това че някой е казал, че ползва еди-какво си – това е заради неговия вкус. Да го пробват, да видят дали работи за тях, дали отговаря на техния вкус, ако не да го видоизменят, но да не приемат всичко на готово. И да бачкат. Просто да бачкат. Да експериментират. И никога да не забравят, че всъщност изходната точка е “фен на музиката”. Това е.

Е-Music: Следващият въпрос е относно предпазването на слуха. Посещаваш ли клубни участия и концерти, които са с много високо звуково налягане и как предпазваш слуха си?

Димитър Ганчев: Ходя по участия, по концерти, защото е много яко – няма по-яко от живата музика. И като е силна и готска е още по-яко. Нещото, което правя за слуха си е веднъж в годината да ходя да си го замеря. Нищо друго не правя. Да, гледам в студиото да не е много силно през цялото време. Може би не се излагам така достатъчно, за да ми се налага. Знам че има някакви тапи за уши, които не променят спектъра, а намялат само динамиката, и volume-a пада с 10-12 децибела, просто всичко е по-тихо. Единственото, за което внимавам е когато съм под вода. (смее се) Честно. Много обичам водата, но внимавам.

Е-Music: Сега малко въпроси, които са встрани от главната тема. Понеже доста хора сравняват добрия микс с изкусно приготвената храна, ти как си в готвенето, обичаш ли да готвиш?

Димитър Ганчев: Трагедия. Мога да готвя пица. (смее се) От различни доставчици. Нее, не мога да готвя въобще. Мога да си направя яйца, мога да направя корнфлейкс на сина ми и до там. Готвенето ми е… не е моето нещо. Пробвал съм, не е моето нещо. Но знам, че всички постоянно сравняват микса с готвенето, не знам защо, нямам никаква представа. Аз ако трябва да го сравня, бих го сравнил с рисуването, макар че и там съм абсолютна тратегия, но е нещо, което бих правил и ми е по-изразно, отколкото готвенето.

Е-Music: Сигурно го сравняват, защото пак има количество на материали, качество на материали, подправки.

Димитър Ганчев: Ами то във всичко има. Най-вероятно ако слагаш плочки и правиш сместа – пак ще има количество, качество. Ама… да де, готвенето не, не е моето нещо.

Е-Мusic: А имаш ли опит и какво е отношението ти към тонрежисурата на живо?

Димитър Ганчев: Никога не съм имал афинитет към това нещо, не знам защо. В студиото се чувствам повече в свои води, не знам защо, по творческо и експериментално е, докато там много бързо трябва да се решават проблеми, пък има безумно количество проблеми. Няма база, дефазиране, далечина, не знам си какво, не се чува. Има милиарди неща, страшно много. И там е много по-различен процесът. И функцията, която извършва тонрежисьорът. Ако е човек, който е вързан с една банда и с турне, това вече е съвсем различно. Подготвя се един спектакъл и всички неща са изчистени, там има повече време за творчество. Мен не ме влече, но много се възхищавам на хората, които отиват и за нула време решават всички проблеми, бандата е щастлива, звучи яко, хората се кефят. Не знам как се случва това нещо. Много е впечатляващо, наистина. Случи ми се веднъж, на един концерт, но го подготвяхме. Четири дни репетирахме, с цифрова конзола, плъгини, глупости, знаехме песните, директно се опитахме да пресъздадем песните на живо. Много е яко.

Е-Music: Знаем, че обичаш и играеш баскетбол. Колко килохерца е скърцането на баскетболните маратонки по пода на залата?

Димитър Ганчев: (смее се) Нямам никаква представа човек. Нещо високо и гадно е. Неee, има и ниско. Нямам никаква представа. Зависи колко си дебел. Защото на някой може да е абсолютно нисък регистър, зависи колко си засилен, зависи какви са маратонките. Нямам никаква идея. (смее се) Това е добро! Зависи как се движиш – ако си бърз, може би… Не знам. Това е интересно. Целият спектър, колко ще е, дай да видим. Сега ме заинтригува! Дай да видим!

Край на интервюто.