Нереализирани творци

Подкрепа

Подкрепата е нещо, от което най-много се нуждаем. Но за съжаление не винаги я получаваме и понякога тя става трудно постижима. В плахите опити от първите години на творческия си път ние би трябвало да сме получили необходимата подкрепа от семейството и приятелите, тъй като изпитваме нуждата нашите усилия да получат признание. За съжаление обаче много бъдещи артисти, останали лишени от точна тази толкова важна подкрепа в началото, могат дори и да не разберат, че са творчески личности.

Музикант къща не храни!

Бихме искали да сме по-творчески настроени, но сме убедени, че това е привилегия на другите, и нещо, за което ние не бихме могли дори и да мечтаем. Възпитани с внушение, че думата “творец” е невалидна за нас, ние не можем да си позволим безпроблемно да се занимаваме с изкуство. И това е така още от ранна детска възраст, когато творческите умение останат незабелязани и потиснати у нас. Родителите, водени единствено и само от добри намерения, се опитват да наложат и внушат едно по-различно усещане за идентичността у детето, защото често сме чували да ни казват да престанем да “летим в облаците”, да престанем да мечтаем и да се “приземим” на земята. Подтикнати да мислят за изкуството като за хоби, децата често подхождат плахо, бидейки насочвани към стойностните неща в живота спрямо възгледа за света на родителите. Всеобщото мислене е, че кариера в сферата на изкуството може да има единствено и само извън общоприетата социална и икономическа реалност, защото изкуството няма да плати сметките на края на месеца; защото “музикант къща не храни”. И ако детето получи изобщо подкрепа да погледне към изкуството като на реална възможност за реализация, то това би следвало да бъде с огромна предпазливост.

Работим това, което не харесваме

Има един проблем, когато работим това, което не харесваме, а именно, че с течение на времето ние подтискане творческите си импулси в самите нас и отдаваме всичките си усилия на другите и техните проблеми, вместо да се съсредоточим върху самите нас. Ние биваме насърчавани да преподаваме изкуства или да специализираме някаква професия, в която талантът може да се окаже силно ограничен. Представете си само, че умеете да смесвате музика и ви предлагат да станете част от екипа на компания, разработваща компютърни игри, а самата ви длъжност е саунд дизайнер. Да, вие пак ще се занимавате с музика, но тук вече ще има ясно поставени правила и срокове, утвърдено работно време и куп други ограничаващо фактори. И така се оказва, че родени с талант да сме виртуози на даден струнен инструмент, ние учим медицина, защото сме интелигентни, а между другото свирим страхотно на китара.

И така стигаме до самото заглавие на тази статия – прекалено нерешителни сами да се изградим като творци, много често също така и с ниска самооценка за нас, за да признаем пред самите себе си, че имаме творчески заложби, ние се превръщаме в нереализирани творци, в творци, неосъзнали истинската си идентичност. Неспособни да разберем, че навярно притежаваме всички необходими качества да бъдем каквито пожелаем, ние разгръщаме все повече и повече ограниченията, които сами сме си наложили. Нереализираните творци обичат реализиралите се такива и се стремят да гравитират около тях и около общността, към която по право те самите принадлежат, но са лишени от възможността да претендират за това право. Малко са онези от тях, които осъзнават, че решителността и дързостта , а не талантът, могат да превърнат една личност в творец, а друг в сянка на творец, който се страхува да излезе навън. Страхувайки се, че ако покаже мечтата си на другите, то тя ще се разпадне. Това е и причината, поради която нереализираните творци често избират кариери, близки до желаното изкуство, дори и свързани с него, но не и самото изкуство. Те не предпочитат мечтаната от тях кариера – те предпочитат да служат на мечтите си от разстояние и да играят ролята на страничен наблюдател… Повече по темата можете да прочете в статията по-долу:

Забавлявайте се, творете и споделяйте знания

Действайте!

Какво предпочитате – да погледнете на себе си сериозно и да започнете да правите музика или да превърнете живота си в неудовлетворително изживяване, изпълнено с усещането за пропуснати цели и неизпълнени мечти. Защото негативните предубеждения са основният ни враг… Защото за да заживеем като творци, то несъмнено ще трябва да се отърсим от страха, че можем да сгрешим… Защото всичко е в наши ръце, но това клише сте го чували много пъти, нали? Тогава действайте!

Ние сме там, където сме и каквото сме заради нашите установени навици и мисли!

Благодаря на Огнян Гъдуларов за видео материала!