Време за четене на статията: 19 мин.

Отидохме до града на тепетата, за да се срещнем с Васил Вълчев. Той е реномиран звукозаписен, миксинг и мастеринг инженер, който обожава твърдото звучене, но работи над разнородни проекти. Успяхме да го заварим в неговото студио F1 Sound Records Studio, а той ни сподели за първия си досег с музиката, как се е озовал в студиото и как изглежда един негов работен ден. Издаде ни и някои техники за смесваме и разясни къде е разумният баланс между хардуер и софтуер.

E-Music: Как изглежда работният ти ден?

Васил Вълчев: Аз ставам рано, ранобуден съм. Лягам рано и ставам рано. Винаги! Опитвам се да пазя някаква хигиена и почти не ходя на концерти. Ако ходя на концерти, то ходя с тапи! Само искам да го сложа като една скоба. Ставам сутрин някъде между шест и половина и седем, оправям се и газ на работа. В радиото съм до някое време, в зависимост от натовареността и събитията, и обикновено следобедите поемам тук вахтата, и вече много зависи, но повече от четири-пет часа не мога да работя ефикасно без почивка. Макар че имам много опит от гледна точка на трениране на ушите – до два часа мога да ги натоваря доволно, но не знам какъв резултат ще излезе. Затова гледам да работя докато ми е кеф – бачкам, след това спирам, и пак бачкам и спирам.

E-Music: Коя е любимата ти част от процеса на работа по даден микс?

Васил Вълчев: Експериментирането с барабаните, защото могат да се правят най-много комбинации от звук. Аз съм от хората, които не се страхуват да добавят семпли към звука и дори много често си играя. Разбира се, оставям голям процент от реалния звук, но има едни 20-30%, където мога много да експериментирам с барабаните. Това, може би, ми е най-любимата част. После, при китарите, горе-долу знам какво искам да направя. Нещата са безкомпромисни – в главата ми звучат конкретни усилватели, а откакто използвам кемпераж (амп симулация), нещата са много, много удобни.

E-Music: Има ли готов микс според теб?

Васил Вълчев: Не! Готов микс не съществува! Един микс просто трябва да го оставиш в един момент, това е! Защото на другия ден ще го чуеш пак и ще започне едно безумие като: “ще си вдигна касата с 2 dB”. На следващия ден: “е, много е силна тази каса”. Ще го пуснеш в колата на някой приятел: “тука този чинел много силен”, после ще установиш, че е много “прибран”, и накрая това става един безкраен процес. Просто си казваш: “Край!”, и това е.

E-Music: Какви според теб са преимуществата или слабите страни на една аналогова смесителна конзола?

Васил Вълчев: Преимуществата? Какво да ви кажа, в интерес на истината тази конзола (вижда се на видео материала) я използвам и работя с нея горе-долу 5 години, като преимуществото при нея е шумът. Шумът по невероятен начин кара сигнала да звучи по-сатуриран, жив…, което всеки друг интерфейс или някакви стандартни микрофонни предусилватели няма как да го направят. При моята конзола мога да си позволя (тя е с 70 dB Gain, което е разкошно) да натисна пада и да усиля gain-а така, че стрелката на UV-метъра да ходи много в червеното и от trim-изхода да си регулирам сигнала към конвертора. И така да получа още на входа един доста красив и различен звук. Тази конзола звучи много хубаво не само за барабани, ами и за вокали, и за китари, и др. Много я обичам, въпреки че знаете, че имам доста други преампи, но просто я обичам как работи. Истинска машина!

E-Music: Как именуваш сесиите си?

Васил Вълчев: Винаги, когато започвам да “траквам”, при мен процесът е… музикантите идват да си запишат всичко, т.е. те идват с някаква идея в главата и тук започваме. Работя на принципа – първо правя един референтен трак, или клик-трак, който по метроном държа да се изсвири много ритмично. По този трак създавам една цяла дръм-сесия и така записваме барабаните. Не обичам да се свири заедно! Може да стане толкова ритмично и добре. Самите музиканти, поне повечето, с които работя, се стряскат от метронома. Сега, напоследък, започнаха да се учат хората, защото свирят вкъщи, но като цяло в началото беше много трудно да ги научиш да свирят по ментроном. След приключване на дръм-сесията я наименувам “drums”.  След това кръщавам сесията “bass” и записвам басите. След това “guitars”. След като приключа с това нещо, започвам да ги пиша по дати, като тук интересното е, че всяка корекция, която направя, я правя по дата – примерно, ако днес е 8-ми май 2017, то така ще бъде запазено като файл. Ако направя промяна, то сменям датата със следващата – 09.05.2017. Случвало ми се миксът да е приключил на 15, но сесиите да са ми с дата 28-ми, но знам,че 28-ми е последната дата и така никога не се бъркам. Това е за микс-сесиите. За редактирането си ги кръщавам “voice edit”, примерно. Едно време, преди 10-15 години, ги наименувах “ново_01”, “ново_02” и така нататък, но се започваше една какафония и чудене, кое последно съм променял. Със системата на степенуване, с която работя сега, няма проблеми.

E-Music: Какво е твоето отношение спрямо “Войната за гръмкост”?

Васил Вълчев: Имаше един период, в който много се влияех и исках моите миксове, и въобще всичко, което записвам, да е много силно. После в един момент това нещо спря да ме вълнува, а в последните години изобщо не ме вълнува. Който иска, има бутон за усилване – отиваш и си увеличаваш звука. За мен трябва просто да звучи добре – това е най-важното! Няма значение колко е силно, колко е тихо. Работя и с чужди мастеринг инженери, а това, което ми изпращат, ме удовлетворява. Даже не си правя труда да го измервам колко е високо! Звучи ли ок, значи е наред.

Преди да продължим, ето малко от работата на Васето:

E-Music: До каква степен музикалните наслагвания спомагат за успешната реализация на един тонрежисьор/микс-инженер?

Васил Вълчев: По мое мнение няма универсално понятие като “тонрежисьор” или “микс-инженер”? Човек се профилира, като това профилиране зависи от това, което слушаш. Сигурен съм, че човек, който слуша твърда музика, както съм и аз, няма как да работи над нещо, което е актуално и комерсиално в момента, защото аз, например, не усещам такъв вид музика. Не я слушам и не я разпознавам. Моята слухова представа не знае /не е запозната/ как трябва да направи този комерсиален трак да звучи добре. Ухото ми може да е тренирано, може да направя микса да няма някакви груби грешки, но няма да го направя така добре в сравнение с човек, който  слуша и работи предимно над такава музика. Цял живот слушам твърда музика, още от края на 80-те, като съм започнал с групи като Queen, Metallica, Pantera, Sepultura, и др. Следя работата на големите имена от тези стилове и попивам това, което те правят, защото те са еталон за мен и този бранш. Опитвам се да работя конкретни стилове музика, затова смятам, че музиката, която слушаш е определяща. Казвал съм на студенти, на приятели и на групи, че трябва да се слуша подобен род музика, за да се създава слухова представа. Не можеш да седнеш и да направиш касата да звучи рокаджийска, ако преди това не си изслушал тонове рок! Не можеш да направиш една high gain кирата, ако не знаеш как звучи едно Peavey! До такава степен съм свикнал, че когато чуя някое парче, разпознавам с какво е записано, защото познавам характера на усилвателя. Аз съм на вълни – понякога слушам много твърди неща и съответно веднага рефлектира върху работата ми – в момента, в който смесвам или подготвям самия звук, за да бъде продуциран, търся да направя това, което слушам в момента. Ако съм на някоя друга вълна и слушам по-мек тип музика – това веднага дава отражение върху нещото, което работя. Забелязал съм го при себе си. След време като си пусна нещата забелязвам и мога да разпозная в какъв момент какво съм слушал. Общо взето, ако бандата, която записва при мен, не е с много познат стил за мен, гледам да слушам поне малко от стила й, за да направя подобно звучене. Пример за това мога да дам с doom metal, който аз стилово много не познавам и не слушам.

E-Music: Насочваш ли студентите да се специализират стилово?

Васил Вълчев: Виждам, че те са се насочили вече. На приемен изпит ги питам каква музика слушат. И като ми отговорят, че любимият им изпълнител е Snoop Dog, примерно, няма как този човек да запише и работи над музиката на някоя тежка банда. Няма как да стане! Защото за да работиш над определен стил музика, трябва да го усещаш със сърцето. Но ако ми каже, че в момента е на вълна Cannibal Corpse, той от своя страна няма как да запише музиката на Katy Perry. За мен лично така стоят нещата. Не, че аз не съм експериментирал. Молили са ме да работя на поп парче и съм го правил. Но един човек, който работи такава музика, ще го направи много по-добре, спазвайки рамките на стила. Може и да се получи нещо интересно, ако се смесят моите похвати от тежката музика при смесване на поп, но това вече е много относително, защото най-важното е дали се харесва или не накрая.

E-Music: Позволяваш ли си да експериментираш с клиентите, докато седят до теб в студиото?

Васил Вълчев: Относително е. Ако в един момент чуя даден пасаж, който съм записал, и нещо ми дойде на ум в момента, веднага се захващам и го правя. Друг път ми трябва повече време, за да навляза в самото парче. Общо взето не пестя приказки, за да споделя моето виждане къде и какво е добре да се направи. Ако на клиентите им хареса – ок, ако ли не – преправяме го. Забелязал съм в, че ако покажеш на хората нещо интересно, те се съгласяват, защото различното е готино. Всеки иска да е различен и да не е в общоприетите норми. Някои хора идват с най-скъпите чинели или пък кожи, за да ги запишат, но това не влияе. Защото ако се търси интересен звук, то той може да се постигне и с нестандартното звучене на един счупен чинел. Това е! Няма универсална рецепта. Експериментирам на воля. Някой бил казал, че даден микрофон е най-добрият за tom или kick – това не важи за мен. Важното е да се изпробва и да звучи добре.

E-Music: Каква е политиката ти за ревизия на миксовете?

Васил Вълчев: Тук, в интрото, китарите трябва да са по-тихи, или както много музиканти обичат да казват: “една идея по-тихи” 🙂 Само музикант може да знае какво значи “една идея по-тихи”. Тази “идея” няма мярка. Касата е малко силна, споделяли са клиенти с мен. Може ли да я дръпнеш надолу с половин децибел 🙂 Всички ние знаем, че човешкото ухо не прави разлика под един децибел. И това по-скоро е плацебо ефект. Аз лично съм си правил експеримент, след като клиент е споделял както и как иска да се “пипне” парчето (да ме извиняват някои, не искам да ги обиждам), аз съм изпращал същият микс без абсолютно никаква промяна от предходния, а клиентите са споделяли, че сега им звучало по-добре 🙂 Браво, супер е! Давай да го мастерираме! А това е толкова показателно за този плацебо ефект, защото е важно песента да звучи като чук и да няма проблеми, които да се забелязват.

E-Music: Има ли подбор на проектите, с които се захващаш и на какъв принцип отказваш проекти?

Васил Вълчев: Да, отказвам проекти! Първо, защото съм ограничен във времето. Имам малка дъщеря и гледам главно за нея да имам време. С течение на годините започнах да си подбирам нещата и съм си създал моя си стратегия за подбор. Първото нещо, когато идват групи, за да се договаряме, и първото нещо, което ми прави впечатление, е отношението им. Като сме се уговорили за час, означава да дойдат навреме, а не с половин час закъснение. В момента, в който дойдат половин час по-късно, за мен това е несериозно отношение. Почти сигурно вече е, че аз ще започна да гледам негативно на тяхната работа. Ако ние с тази група или човек имаме грубо 5-6 виждания и той ми закъснее с половин час, за мен това е загубено време, а времето ми е ценно, защото мога да го оползотворя за нещо друго. Второ – да видя как свирят една песен. Много често, когато някой се свързва с мен за работа, аз искам да чуя тяхна песен. Защото ако ще трябва да си счупя мишката, за да редактирам всички барабани, няма смисъл. Случвало ми се е да пресвирвам китари след като си тръгне самата банда и после се радвам колко добре са се получили при записа. Имал съм много такива случаи и добре че не знаят кои са. Просто ги моля да си оставят китарата, да дозапиша нещата, а аз хващам и презаписвам всичко, защото са изсвирени толкова зле… Имал съм и случай на барабанисти от поп-пънк стила, при които съм нареждал каса по каса, удар по удар… и после си викам: “Защо не ги записах на MIDI…?” Обикновено като видя колко са зле нещата им казвам да ме потърсят след 3-4 месеца. Така те си намират някой друг, защото обикновено бързат и това е дълъг срок от време. Нямам толкова претенции за стил, колкото за отношението на музиканта. Не може стара Lada да върви като Ferrari. Има музиканти, които не са толкова добри инструменталисти, но като видиш, че имат усет, нещата някак се случват.

E-Music: Каква музика би отказал да смесиш?

Васил Вълчев: Със сигурност мога да кажа, че не съм работил поп-фолк! Никога! За мен музиката е усещане, всеки има право да слуша каквото пожелае. Онзи бил чалгар… Няма значение! Аз познавам прекрасни хора, които са чалгари. Те могат да кажат за мен, че съм металист! Пак казвам – няма значение, но аз лично няма да смеся музика, която не я усещам. Именно поради този факт няма да работя над поп-фолк.

Ето едно парче продуцирано от F.1 Sound Records

E-Music: Би ли дал съвет при ценообразуване?

Васил Вълчев: Българинът неглижира нашата работа. Много хора си мислят, че цъкам два пъти с мишката и взимам парите на хората. Да, но не е така! На мен също ми е доста трудно понякога да определя цена, но съм си направил нещо като рецепта… Защото голяма част от групите и хората в тях работят нещо друго, за да могат да си плащат това скъпо хоби да свирят. Няма как да си безмилостен към цената. Едно на ръка, че няма да дойдат, ако е скъпо. Второ – те работят, за да дойдат да запишат при мен. И това е масово за повечето изпълнители в България. От друга страна, няма как да взема и малко. Няма как да обясня на човек, който записва вкъщи с аудио интерфейс за 200 лв. и микрофон за 60 лв., че само за да пусна пулта и компютъра заедно с прилежащия софтуер, който е закупен, да пусна монитори и конвертори, аз съм пуснал пет цифрена сума пари. Когато аз купувам техника, никой от производителите няма да се съобрази с факта, че съм от Източна Европа и не съм толкова платежоспособен, както ако съм от Западна Европа. Цената е една и съща! Това е една доста сложна тема.

E-Music: Първи досег до музиката и как се озова в студиото?

Васил Вълчев: При Сашка Ескелиева в едно читалище започнах да свиря на пиано от 7-годишен. Когато станах четвърти клас, спомням си, че баща ми имаше плочи от Балкантон на Dio, WASP, тъй като беше стар рокаджия. Това подпали желанието ми да се науча да свиря на китара. Така започнах да ходя на уроци по класическа китара. Само че се оказа, че класическата китара не е звукът, който аз чувах от плочите на баща ми. Исках исках да свиря с перце :). Стана така, че в 7-ми клас кандидатствах в музикалното училище в Пловдив и ме приеха.

E-Music: А как се озова в студиото?

Васил Вълчев: В интерес на истината и аз не знам, защото ми се губят някои периоди. Първият ми ясен спомен е от средата на 90-те, когато съм се занимавал със записи. В годините на прехода баща ми намери отнякъде един стар компютър – IBM i486 с 16 MB RAM и 40 MHz процесор. Спомням си, че нямаше софтуер, а интернетът бе dial-up, но от някъде ми попадна Cakewalk и ми стана много любопитно. Започнах да експериментирам с една стара уредба AIWA и ел. китара. Записваше се много трудно на вградената карта. С връзки успяхме да намерим друга аудио карта на Yamaha. После работех лятото, за да събирам пари за Pentium 3-ка с 333 MHz процесор. Това беше най-бързият компютър. И така постепенно започнах да се занимавам. След това някъде 2 или 3 курс в музикалната консерватория реших, че ще се занимавам с тонрежисура и точно това записах в Нов Български като магистратура. След това реших да правя студио – къде в мазета, къде с приятели, но после реших сам. Така започнах постепенно, като съм работил много неща – помагал съм на озвучители, работил съм и към Филхармонията, като по мое време нямаше YouTube и всичкото ставаше с проба-грешка. Беше доста трудно. Нямаше информация. Някой като донесе преснимани учебници по звукозапис и го изяждаш с кориците. Свирил съм и в групи и именно там съм натрупал много опит.

E-Music: Можеш ли да слушаш музика като обикновен потребител?

Васил Вълчев: Да, мога. Аз слушам много в колата, предимно радио. Но когато трябва от нещо да попия и да открадна като идея, за да си създам слухова представа, тогава не мога да слушам музика като обикновен потребител. За любимите ми групи и музиканти звукът трябва да е на ниво. Няма да мога да оценя парчето, ако е записано на телефона. Важно е да бъде презентирано добре.

E-Music: Софтуер или хардуер и какъв е балансът между двете?

Васил Вълчев: Според мен колкото повече, толкова повече. Като имаш много можеш да тестваш. Няма накаква рецепта или точен баланс. Има неща, които изцяло ги работя in the box и стават прекрасни. Има парчета, при които просто те човърка да мине през някое външно устройство и да ошумиш и сатурираш. Може би ако имам солиден набор от апаратура, която може да ми покрие нуждите за един солиден микс от китари, барабани, вокали и др., тогава бих се пробвал изцяло да работя аналогово. Но пък компютъра помага доста и аз му се доверявам. Често си играя с този плацебо ефект. Като пример мога да дам компресорът на 1176 на Slate. Той е така направен, че е модифициран от програмистите, за да може да звучи модерно. Ако се работи с хардуера, ще се забележи, че няма нищо общо със софтуерната емулация, която звучи в пъти по-добре. Няма да си кривя душата, че софтуерът в този случай работи по-добре за мен. Няма рецепта. Максимумът и от двете.

E-Music: Какво е мнението ти за аналоговите симулации?

Васил Вълчев: Аз лично много ги харесвам. Те ти дават достъп до нещо, което много хора няма как да достигнат. Харесвам всички тези бутони, които ошумяват, превключват трафовата мрежа, обичам да шумят. Накрая при един микс си играя да моторизирам, където няма тракове да изчезне, защото иначе миксът става много шумен, но повярвайте ми – в една истинска среда, където има истински китари и барабани, това не е проблем. Предполагам, че при изцяло записани дигитални тракове някои хора предпочитат да ги изключват, в моя случай аз предпочитам да са включени, защото работя с аналогова апаратура и лично на мен този шум ми харесва. Един кабел, който е некачествен, може да вкара много повече шум, така че нека да го има.

E-Music: Кой е любимият ти плъгин с аналогова симулация?

Васил Вълчев: Интересен въпрос. В момента се сещам за Pultec EQ на UAD – много го обичам този еквалайзер. Винаги го слагам, когато групирам инструменти. SSL Channel също работи добре.

E-Music: А кой е плъгинът, който си отворил веднъж и никога повече няма да отвориш?

Васил Вълчев: Минимализмът ме превлича. Гениалността е в простите неща. С една дума – когато видя, че един плъгин е прекалено накичен, като тук не говоря за еквалайзери, а по-скоро за последните неща, които изкараха Waves, не ми харесва. Аз обичам да работя класически – изваждам си един сатуратор на канала, след това слагам компресор, EQ. Т.е. работя на отделни модули, не обичам да използвам един плъгин за всичко. Гледам да направя нещата по класическия начин.

E-Music: 5 плъгина, без които не можеш?

Васил Вълчев: В топ 5 трудно ги събирам. Много използвам Virtual mix rack-a на Slate и съм фен на неговите неща. Kramer tape е лентата, която харесвам най-много като цвят и като насищане на сигнала. Също така Decapitator – много ми харесва за силни и изкривени китари. Може би един от най-добрите максимайзери/лимитери е Retro Limiter на McDSP. SSL Channel също.

E-Music: А кои са петте аналогови инструмента, без които не можеш?

Васил Вълчев: Аз съм фен да dbx компресорите – ползвам 266. Кемпер, също така. Като преамп може би Millennia channel strip, което може да работи и в лампов и в транзисторен режим. Много съм свикнал със звука на аналоговата конзола зад гърба ми.

Миксирано и мастерирано във F.1 Sound Records Studio

E-Music: Какво колекционираш?

Васил Вълчев: В момента, в който осъзнах, че хобито ми се е превърнало в професия, стана лошо, защото започнах да прекарвам много време на тъмно. Човек, колкото и да си обича работата, трябва да разпуска. Някои пътуват, други, като мен, колекционират. Аз от дете съм голям фен на комиксите. Много хора ще се изненадат, но имам може би една от най-големите комикс колекции в България. Не само български, но и чужди, като бройката е над 4500! Жена ми едвам ме трае, защото бях превзел всички етажерки и шкафове, както и всяко едно свободно място под легла и дивани. Но като се роди дъщеря ми и трябваше да ги изнеса. Натоварих буквално един камион. Също така имам доста сериозна колекция колички Matchbox Hotwheels. И така разпускам.

E-Music: Имал ли си смешни случки в студиото?

Васил Вълчев: Ха. Начи тука, аз и в компании съм казвал, когато се съберем, че мога да седна и да напиша да не е голям учебник или книга, но едно малко книжле, което ще бъде, както има сега хумор на патоанатома или на лекаря, така мога да направя “Хумор на тонрежисьора”. По едно време бях започнал да си ги записвам, че започнах да ги забравям с времето, но примерно: барабанист свири, направили сме клик-трак, той започва да свири и по едно време спира, защото видимо не може да се справи с метронома и вика: “Васе, махни го този метроном, че ми пречи, бе!”. Или “Васе, сигурен ли си, че метрономът ти е верен?”

Има вокалисти, които твърдят, че пеят, но всъщност не могат да си изпеят нещата. И ми викат: “Абе, май чинелите са фалшиви и ми пречат!”. Не мога да ви опиша какви емоции и колко хумористични случки съм имал в студиото…

E-Music: Какво би посъветвал младите ти колеги?

Васил Вълчев: Това със съветите никога не съм го обичал… Човек сам си чертае пътя, но това, което аз лично мога да им кажа е, че трябва да се подготвят за много часове стоене пред компютъра. Защото колкото и да им се излиза, истината е, че трябва много бачкане за създаване на слухова представа. Ние живеем в такава страна, в която свалянето на пиратски софтуер е нещо нормално. Прави ми впечатление при студентите, че свалят абсолютно всичко като софтуер и плъгини, което видят по торент сайтовете. Аз мога да работя с 10 компресора, 3 delay-я, 2 reverb-а и няколко channel strip-а, но знам всеки един от тях какво може да прави в даден момент. А студентите свалят безброй много софтуер, в който се лутат и не знаят какво прави, защото не го познават. Понякога само с един-два плъгина можеш да направиш чудеса. Трябва да се работи с разум и отношение. Аз съм на мнение, че човек, за да може да прави качествена музика, трябва поне малко да е музикант, без значение дали има музикално образование. Това няма значение дали има. Но не можеш да музикантстваш, нареждайки квадратчета с мишка – това не го смятам за музика! Който иска да ми се сърди за това… Покрай работата ми ми се е налагало дори и на акордеон и гайда да свиря. Не съм станал професионалист, но съм усетил инструмента и неговите качества. Това е! 🙂

Финално

Благодарим на Васил, че се съгласи да даде това интервю за E-Music. Искрени благодарности и на всички замесени в организирането и появата на материала. Надяваме се интервюто ви е било интересно.

Тук може да чуете още от траковете с намеса от Васето: