Композитори, които си струва да чуете!

В предходни публикации ви запознахме с най-странните музикални жанрове. В тази класация ще подредим известни и доказали се композитори по степен на ексцентричност и “странност”. С нарастване на нивата, ще Ви прави впечатление, че имената стават все по-непознати, а произведенията могат да Ви прозвучат дори налудначиво, но това е цветът и красотата на музиката! Пожелавам Ви приятно четене/слушане и нека това е един своеобразен коледен подарък от нас за Вас!

Ниво I. Тук можем да поставим легендарните имена на В.А. Моцарт, Й.С. Бах, Й.Хайдн, А. Вивалди, Бетовен и С.В. Рахманинов. Сигурен съм, че абсолютно всеки един от Вас е слушал произведения на тези колоси и основоположници на музиката. Каквото и да кажем за тях, ще бъде малко и за всеки един от тях могат да се напишат по няколко десети хиляди реда.

Ниво II. Тук, може би, попадат една идея по-непознати имена. Ето ги и тях.

Йоханес Брамс

Забележителен диригент, композитор и пианист-виртуоз. Един от най-оригиналните продължители на традицията на Бетовен в немската музика през втората половина на XIX век. Творчеството му е крайно мелодично, дълбоко-съдържаемо и съвършено по майсторство. Разбира се Брамс, е познат на повечето от читателите.

Модест Мусоргски

Един от самобитните руски композитори, утвърдили световното значение на руското класическо музикално изкуство. Като последовател на революционно-демократичните идеи от 60-те години на XIX век, в творбите му е вплетен пламенен патриотизъм и идеята за разобличаване на самодържавно-крепостническия строй на царска Русия. Именно този му хуманитарен модел придава още по-голяма уникалност на гениалното му творчество.

Игор Стравински

Като говорим за руски композитори, няма как да не споменем и Стравински, композитор с необикновено индивидуален творчески почерк, оказал влияние върху творчеството на много автори, завоювал признание като една от най-влиятелните фигури в съвремеността на музиката. Въпреки епохата на социални и идейно-естетически сътресения, в която живее, Стравински запазва своите естетически принципи “изкуство за изкуството”. Твори в различни жанрове и стилове, рязко сменя импресионизъм с неопримитивизъм, неокласицизъм и дори стига до серийна музика (композиционна техника, вариант на додекафонията, възникнала след Втората световна война).

Паул Хиндемит

Представител на немската школа, брилянтен композитор, виолинист и диригент. Повечето от творбите му използват уникална техника, тонална система, която не е диатонична. Системата е обяснена по-подробно в книгата “The Craft of Musical Composition”. По време на Нацистка Германия, музиката му била определена като дегенеративна, а самият Йозеф Гьобелс нарекъл творбите на Хиндемит “атонален шум”, поради това, че жената на Хиндемит била отчасти с еврейски произход.

Ниво III. От тук нататък се пригответе за повечко странности и позволете на музикалния си кръгозор да се разшири. Произведенията стават една идея по-чудати, на моменти странни и стряскащи.

Кшищоф Пендерецки

Полски композитор и диригент, виден представител на школата на авантгардистите. Търсещ и откиващ нови звукови и музикални хоризонти, но в същото време усъвършенствал формите, хармонията и стилистиките на отминалите епохи, Пендерецки успешно синтезира двете направления, превръщайки се в един от най-влиятелните авантгардисти в класическата музика на XX век.

Арнолд Шьонберг

Австрийски композитор, считан за основател на додекафонията, допринесъл с модернистичните си възгледи и един от първите експериментатори в атоналната музика. За жалост, както Хиндемит, и Шьонберг имал еврейски корени и музиката му била обявена за дегенеративна. Поради тази причина емигрира в Щатите, където продължава и развива своята кариера, преподава в редица университети и се отвърждава като един от най-напредничавите и влиятелни композитори, вдъхновили цяло ново поколение млади американски композитори.

Ниво IV

От тук започва и безкрайното задаване на въпроси, къде, как, защо, колко и какво-по-дяволите в музиката. Но още по-важното е, трябват ли ни наистина отговори на горните въпроси? Трябва ли изкуството да отговаря на такива въпроси или пък на въпроси въобще?

Джон Кейдж

Първия ми сблъсък с негова творба беше преди години в музикалната академия. Колеги споменаха за “4:33”. Aко не сте го гледали, Ви препоръчвам да изгледате преди да продължите със статията. Веднага след като го “чух” и осмислих, усетих че музикалната ми мисъл е не само промемнена, но преобърната. Паузите и тишината придобиха съвесем друг смисъл и значение. Ако до сега бяха празни моменти, вече са толкова важни, колкото нотите и звука. Тишината като изразно средство и предаване на емоция.

Но феноменалните идеи на Кейдж не спират до тук. Разбира се композиторът има и “нормални” произведения(в които се чува звук), но интереса ни бива прикован от следващата му гениална идея наречена “Бавно, колкото е възможно”. Това е композиция за Орган, която трябва да се яви най-дългата написана музикална творба – 639 години. Правилно прочетохте, 639 години, започнала през 2001г. и се очаква да завърши 2640г. Изсвирва се от механично-автоматизиран орган, намиращ се в църквата Св. Буркард в Халберщат, Германия. За да се постигне такава продължителност, органът свири изключително бавно. С тази идея, Кейдж конфронтира още една парадигма както в музиката, така и в съвременния живот – времевата линия на съзнателно предизвикани събития спрямо ограничената продължителност на човешкия живот. На този линк, можете да чуете и прочетете повече за идеята, както и да чуете какво точно свири органа, а няколко таймера отброяват оставащото време в секунди, дни, минути, часове, дни, месеци и години.

Алфред Шнитке

Един от най-забележителните автори на XX век, смятан за основоположник на полистилистиката в музиката като артистично направление. Шнитке споделил “Целта на моят живот е да унифицирам сериозната и леката музика, дори да трябва да си прекърша врата в този опит.” В средата на XX век, едно такова твърдение звучи едновременно непостижимо, но и съвсем на мястото си като проблем, спрямо развитието на съвременното изкуство.

Ниво V

Антон Веберн

Антон Веберн е австрийски композитор, представител на Втората виенска школа. Музиката му е радикална, борави по иновативен начин с височината на тона, регистрите, тембрите, ритмиката, динамиката и артикулацията. Композицийте му са атематични и абстрактни, а художествените му възгледи оказват влияние на композитори-авантгардисти от следващо поколение като Пиер Булез, Карлхайнц Щокхаузен и Гиоргу Лигети.

До тук…

За момента ще се задоволим до тук, защото разширяването на музикалния кръгозор понякога е болезнен процес. Благодаря Ви, че останахте до края на статията!