Нашият уникален стил

Каква музика създаваме в стилово отношение

Винаги съм се опитвал да отговоря на този въпрос и за мен отговорът винаги е бил различен. И ми се струва, че не съм единственият. Тенденциозно се старая да отхвърлям категоризациите на другите хора за работа ми и в по-долните редове ще обясня защо.

Всеки жанр в музиката и съпътстващия го поджанр се състои от набор от стилистични правила, които го определят. И ако искаме да се впишем в този жанр, трябва да сме наясно какви са правилата. Но също така трябва да внимаваме какво правим с тези правила и до колко ги приемаме. Защото в определен момент наистина трябва просто да отидем там, където музиката ще ни отведе. Не можем да създаваме художествени иновации, когато се опитваме да следваме правилата, независимо от жанра, с който се идентифицираме. Не трябва да се забравя, че все пак именно този жанр е бил създаден от някой именно поради този факт на неследване на правилата и излизане извън границите до постигането на една музикална иновация, която се е понравила на определено група слушатели и шепа продуценти. Ето защо трябва да оставим музиката ни да бъде нашата музика. Нека не обръщаме твърде много внимание на това, което другите казват. Нека освободим своите предубеждения за това как трябва да звучи музиката ни. Нека оставим инстинктите и вдъхновението ни да ни отведат към нещо ново. Нека просто си представим, че колкото и причудливи звуци да изсвирим, все някой, освен и самите ние, ще ги хареса. Защото точно така се създават нови жанрове, и това се случва единствено и само, ако сме готови да отидем на едно ново място с музиката си. И нека не го бъркаме с поредната музикална прищявка, защото ако всеки музикант в историята беше разгледал всяко ново музикално произведение, което е написал и самокритично заяви, че трябва да промени нещо, за да се впиша в определен жанр, то нямаше да има такова разнообразия от стилове. Едно е ясно – прогресът се ражда чрез иновации, а самите иновациите се случват чрез експерименти.

Знаеш, че имаш добра песен, когато не си сигурен какво да мислиш за нея

И това е така! Творбите, за които най-много се страхуваме как ще се възприемат от масата, са тези, които ще определят нас и нашата музика. Точно те ще се харесат на почитателите. Защото и най-уникалните парчета могат да се получат само чрез този вид експерименти. Те се появяват само когато изпробваме неща, от които се страхуваме да покажем пред света. Така че трябва да сме отворени за вдъхновението. Нека нашата музика бъде такава, каквато е.

Категоризиране

Никой не обича да бъде поставян в граници. Така бива нарушавана идентичността на човек, а всеки човек сам по себе си е уникален. Категоризирането е друга естествена човешка черта. Нашите мозъци са способни да обработват огромно количество информация във всеки един момент и именно точно тези модели на категоризация са от решаващо значение за нас, за да можем да функционираме. Например веднага знаем, че масата е маса – без значение от броя на краката й, с които стой стабилна на пода. По същия начин знаем, че столът е стол, чашата е чаша, и т.н. Нека само си представим колко изтощителен би бил животът, ако трябва да отделим време, за да разграничаваме всички различни видове маси и столове всеки път, когато отидем на ново място. Надали отсъствието на подобен род разделения и познание би ни попречил да използвате изброените предмети всеки път. Ние естествено подреждаме нещата в познати, предварително съществуващи групи. И музикалните жанрове работят по същия начин. Но това не значи, че трябва да творим музика в определен жанр. Разбира се, когато става въпрос за маркетинг, има много предимства да можем да групираме музиката си в сферата на определен жанр. Но не е необходимо винаги да играем по правилата. Защото един жанр е като цел. Има специфични елементи, които, когато всички те присъстват, описват този жанр. Например, да кажем, че музиката ни съдържа от 7 до 10 от елементите, които определят „техно музиката“ в главите на хората. Ние се приближаваме до определението на техно музиката. Това е основата на жанра. Но от там можете да експериментираме и да се отклоним. И така, какво се случва, ако променим 2 или 3 от тези елементи? В кой момент тя престава да бъде „техно музика“ и да е нещо друго? Когато играем с тези елементи и създаваме парчета, които попадат някъде по периферията на целта на жанра, ще открием, че категоризирането на музиката вече не ни задушава. Ще намерим начини да смесваме елементи от различни жанрове, за да създадете свой собствен уникален стил. Без да объркваме бъдещите ни слушатели, които предпочитат да държат музиката ни строго категоризирана. Целта не е да се противопоставяме на жанра, а вместо това да го преоткрием и разширим неговите граници. И всичко това докато в крайна сметка хората не започнат да категоризират нашата музика като нов жанр, който се определя от елементите, които сме комбинирали, за да създадем нашето уникално звучене, което ни определя като изпълнител. Просто понякога трябва да оставим музиката да излезе така, както иска. Въпросът е да направим нашата музика достъпна за слушателите. Не трябва да мислим за жанр като ограничение, в което трябва или да влезнем или да отхвърлим. Нека мислим за това като за рамка. Рамка, която можем да използвате, за да зададем очаквания. После лесно можем да я премахнем.

Музиката не трябва да е точно определен жанр

Забавлявайте се – това е най-важното! Следвайте нишките на творчеството си и създавайте музика без ограничения. И не забравяйте: музиката не трябва да е точно определен жанр, за да освети публиката и да бъде харесана. Защото това е музиката, която се противопоставя на очакванията на даден жанр, за да ни помогне да бъдем индивидуалисти и запомнени с определно звучене.