Какво всъщност e аудио метеринг?

Време за четене на статията: 3 мин.

Започвам тази статия с уговорката, че в музикалната продукция и създаването на музика като цяло съществува инженерна и регулативна част, за която не можем да си затворим очите или да се скрием зад някое клише. Да, музиката е изкуство, но предвид всички среди за разпространение съществуват и много ограничения и препоръчителни “числа”, на които даден параметър от музиката трябва да отговаря. Целта на тази статия е да внесе яснота по темата за визуализиране на аудио сигнали посредством нивоизмерители или т.нар. метеринг. Ще разгледаме какво точно се измерва и защо. Преди да продължим, ще ви припомня една статия, която пуснахме преди време на тема гръмкост и ако не сте се запознали с нея, ще е добре да го направите преди да продължите надолу.

Какво означава гръмкост или loudness?

Важни ли са числата за музиката/звука?

Числата са математика. Във физиката има много математика. Звукът е физическо явление. Числата са важни. Но нещо, което човек не разбира, не може да му бъде важно. В следващите редове ще се опитам да разясня какво всъщност правят нивоизмерителите. Те представляват визуална репрезентация на кратковременно, моментно или дългосрочно състояние на амплитудата на аудио сигнала или съотношение между състоянията на сигнала. Освен това могат да са и усреднена стойност или диапазон между най-ниското и най-високото ниво на амплитудата. Темата е много обширна, особено ако задълбаем и в метерингите по времето на аналоговата ера, но за целта на статията ще разгледаме модерната парадигма за метеринг, която включва предимно софтуерни и/или дигитални решения.

Какво точно ни показва метерингът?

Отговорът е многозначен и зависи от това, което искате да видите. По-нагоре споменах регулация. Не че някой ще ви бие през ръцете ако сте 1dB по-силни или тихи… Да вземем платформите за дигитално разпространение. Повечето от тях си имат препоръчителни стойности за нивата, което е резултат от борбата с loudness war-a. Например за YouTube към момента максималното допустимо ниво е -14 LUFS. Ушите ни могат да преценят дали барабанчето е добре смесено или hi-hat-а е много силен, но не могат да измерят колко е LUFS на цялото парче… Просто не сме снабдени с такъв тип сетива и не бихме могли. Именно тук идват на помощ метерингите, които могат да ни покажат конкретната стойност на LUFS за парчето ни.

А дали можем да чуем каква е максималната пикова стойност на сигнала по dBFS? Отговорът отново е не, но метерингите могат. Хората, които работят над аудио продукция за телевизионни предавания са напълно наясно с изискванията за ниво на съответната излъчваща медия. Тези изисквания са стандартизирани за региона, в който ще се излъчва продукцията. Друга силна част на модерните метъринг решения е че идват с вградени присети, настроени по конкретните изисквания.

Ако вземем за пример решението за метъринг на iZotope – Insight 2 виждаме колко много параметри визуализира този модерен метъринг. Горе в ляво са нивата на гръмкост. Директно под тях са пикови и RMS нива на левия и десен канал по отделно. Следва корелация на сигнала в ляв и десен канал. В дясно са 2D и 3D спектрограми, а най-отдолу е “историята” на нивото на сигнала. Btw, може да тествате 10-дневен безплатен демо период на Insight тук.

За сравнение ще ви покажа и Studio Session Analyzer на Flux. Той не мери гръмкост и е малко по-орязан, но има интересни цветове!

Освен софтуерни, съществуват и хардуерни метеринги. Един от най-разпространените е TC Electronic Clarity M, който работи през USB или с аналогови входове. Като опции не бих казал че има нещо, което iZotope-a да няма, но знаете че хардуера винаги е една идея по-интересен. Възможността да имаш назначен хардуер само за целите на метъринга е нещо, което всеки трябва да прецени индивидуално за себе си. По мои наблюдения, тенденцията е повечето мастъринг студия да са оборудвани с подобни хардуерни устройства, които са перманенто вързани и работят.

Музиката е за ушите ни

Не трябва да забравяме, че в 99% от случаите музиката се възприема с ушите, а не с очите. Най-добрият вариант е да се доверявате на ушите си, но да знаете къде и с какво да погледнете, ако ви се наложи.

А вие гледате ли числа, докато работите?