Време за четене на статията: 2 мин.
На всички нас, занимаващи се с музикална продукция, ни се е случвало да не харесаме проекта, върху която работим. Без значение какво правим, материалът не ни се струва добър и сме готови да се самокритикуваме. И всяка една минута, която отделяме, за да го подобрим, всъщност го влошава.
Това е често срещано явление. Когато се случи, трябва по някакъв начин да се преборим с желанието ни да поправяме, променяме или изтриваме. Защото преди да направим нещо такова, трябва да направим крачка назад и да отделим малко време, за да се откъснем за момент от това, върху което работим. Всъщност може да не е толкова лошо. Една от характеристиките на това да сме хора, е, че имаме минимален достъп до факторите, които влияят на нашата преценка във всеки даден момент. Това включва нашите емоции, инстинкти, мозък, подсъзнание и кой знае колко други неща. Процеси, намиращи се под повърхността на съзнателния ни ум. И тук става наистина интересно, защото как точно звучи музиката ни е само един източник на данни, който нашият невероятно сложен мозък обработва. Но във всеки един момент има множество други източници, които създават нашето преживяване на музиката.
Не винаги моментната преценка на продуцента за това, което излиза от високоговорителите, е реална или точна. Колко пъти се е случвало да намразим песен, докато работим върху нея, само за да се върнем обратно няколко дни по-късно, слушайки я вече с ненатоварените ни, добре отпочинали уши и осъзнавайки, че всъщност сме създали нещо велико?!? Ето защо винаги е добре да оставим преценката настрана докато работим върху даден проект. Преценката може да ни подведе! Защото едно от нещата, които винаги влияят на нашата музика, на други хора, на всичко, което виждаме, е самата ни преценка. Нека да не се превръщаме в жертва на собствения си вътрешен перфекционизъм.
Чували ли сте за „пристрастие за потвърждение“? Когато имаме убеждения за нещо, сме склонни да забелязваме единствено информацията, която го потвърждава. Така че ако силно вярваме, че нещо е блестящо, то тенденцията е наистина да започнем да мислите, че е блестящо – дори и да не е така. Ако силно вярваме, че нещо е ужасно, тогава ще забележим само недостатъците. Всъщност ще започнем да забравяме, че именно недостатъците правят нещата чудесни. Затова е важно да се откъсваме от преценката, докато работим върху нова продукция. Трябва да бъдем много по-неутрални по отношение на това. Разбира се, все още ще имаме мисли и чувства, защото все пак сме хора и не можем да контролирате какво мислим и чувстваме. Просто нека оставим емоциите ни да се случват, да постигнем напредък, да завършим това, което правим и след това нека формираме подходящото мнение за него. И дори когато го слушаме в по-късен етап, просто разбираме, че преценката ни все още може да бъде подозрителна, ако не е минало достатъчно време. Колкото повече разстояние оставим, толкова по-обективни ще бъдем. Така че независимо в какъв етап от творческия процес се намираме, ключът към постоянно подобряване на качеството на нашата музика е просто да продължим да напредваме, без да се притесняваме твърде много за това как се чувстваме във всеки конкретен момент. Просто създаваме сега, за да имаме мнение в един по-късен етап.