Време за четене на статията: 3 мин.
Заобикалящият ни свят е далеч по-сложен, отколкото можем да си представим. Успяваме да видим само малка част от реалността. Известно е, че Вселената е в състояние на постоянно движение, а ограничените ни възможности не са в състояние да уловят сложността на всички тези процеси. Единственото решение в целта си човек да проучва тези сложни явления, е да остави създанието си да се потопи в своите собствени преживявания без да се изгражда преценка за смисъла им. И ако съзнанието изпитва съмнение и несигурност по-дълго, само тогава ще бъдем споходени от по-сложни и значими идеи, отколкото биха ни споходили, ако на по-ранен етап сме направили прибързани заключения и сме изградили преценка за нещата.
По природа сме неуверени и не обичаме непознатото. За да компенсираме този недостатък, утвърждаваме самочувствието си с помощта на убеждения, които не са рожба на собствените ни размисли и се базират на чужди идеи. След като веднъж сме приели тези идеи, не можем лесно да си признаем, че те са погрешни – това би означавало да нараним егото си. Затова много творчески личности не изпитват нуждата да отстояват дадена преценка – те могат просто да се освободят от собствената си суета, като същевременно преживяват случващото се в даден момент максимално дълго. Готови са да приемат, че реалността противоречи на най-съкровените им убеждения. Те просто имат способността да приемат всеки един непридвидим аспект на живота като източник на творчески сили. Това им позволява да разполагат с богат арсенал от идеи чрез които да експериментират, а това на свой ред прави работата им по-богата.
Да вземем за пример Моцарт – той никога не е отстоявял някакви конкретни възгледи за музиката. Той много добре е усвоявал чутите стилове и ги е обединявал в своя совствена музикална изразност. Когато в по-късен етап се запознал с творчеството на Бах, Моцарт открил, че музиката му се различава значително от неговата и дори в някои отношения композициите на Бах са далеч по-сложни. За повечето творци това би предизвикало презрение, защото ще постави под съмнение досегашните им принципи за това как трябва да звучат собствените им музикални произведения. Моцарт обаче решил да превърне това в част от собствения си музикален стил като започнал да изучава контрапункта в творбите на Бах. Това придала на музиката му нови характеристики.
Ако излезем за кратко от рамките на изкуството и скочим във сферата на науката, то със сигурност можем да кажем, че научните познания непрестанно се усъвършенстват – най-великите теории от отминали епохи биват видоизменени или направо опровергани в един момент. Теорията, която сме формулирали сега и ни се струва така правдоподобна, ще бъде осмяна след няколко десетилетия. Разумно би било да не приемаме идеите си за неуспорими.
По-горните редове могат да прозвучат като измислица, но развитието ни като творци именно в тази посока би ни помогнало. Много хора проявяват склонност да подръжават на идеи, които са в съгласие със собствените им предварителни представи и в които искат най-вече да вярват. Tази склонност влияе несъзнателно върху избора на методи за доказване на една идея. Под нейно влияние ние ще намираме единствено онова, в което вече сме повярвали. Несигурността, породена от липсата на предварителни отговори, е трудно поносима за повечето хора. Трябва да се научим да преодоляваме нуждата от даване на преценка за всичко, с което се сблъскаме. Трябва да се научим да слушаме музика от непознати автори, които творят в различен жанр от този, който харесваме. Трябва да правим всичко възможно, за да нарушим обичайния си ход на мисли…