Време за четене на статията: 7 мин.

Автоматизация

Автомация, автомизация, автономизация, аутомейшън… Каквото и наименование да сте чули, автоматизацията е едно от нещата, които са налични във всеки модерен DAW и които приемаме за даденост. Факт е обаче, че автоматизацията е сравнително нова възможност – само от около 50 години, хаха. Учудващо е как дори в модерните времена на DAW-овете не се знае толкова много какво всъщност е автоматизацията и как да я вкараме в употреба, за да постигнем по-живо и раздвижено звучене.

Много често за въпроси с мен се свързват хора, за които автоматизацията е само рисуването на точки с мишката в една начупена линия, представляваща Track Volume, под/върху аудио трака. Това обаче не всичко. В тази статия ще задълбаем леко в това какви са различните режими на автоматизация и какво повече можем да постигнем с правилната и креативна употреба на автоматизация.

Ако искате да разберете повече за автоматизациите, как да ги използвате по-прецизно и да извлечете пълния им потенциал. Ако сте от хората, които ги избягват, защото ги смятат за дразнещи, понеже не ви позволяват във всеки един момент да променяте нивата и мразите, когато забравите, че на някой канал има записана автоматизация, то вие сте попаднали на точното място.

Любопитно: Съществува изразът “летящи плъзгачи”, или т. нар. “flying faders”, с който са се наричали възможните за автоматизация фейдъри, поради това, че са се мърдали сами!

Какво е автоматизацията?

Това е записването, съхранението и последващото възпроизвеждане на конкретни стойности на параметри във времето от аудио канал или плъгин. Представете си следното – в началото на 9-и такт, първи канал от пулта се усилва с 3 dB от крайния фейдър, без вие да го докосвате. След това в началото на 17-ти такт се връща с 3 dB назад, отново без да го пипате. Може би невидим човек смесва, хаха. Каква ли е изненадата да видиш за пръв път такова нещо.

Чрез автоматизирането добавяме допълнително ниво на движение и жизненост в музиката, с което може да се подсили още повече емоционалното въздействие на звученето. Тъй като към днешна дата най-разпространена е работата с DAW, ще се съсредоточим върху употребата на автоматизация в DAW.

*Важно е да се отбележи, че когато даден параметър е автоматизиран, то ние вече нямаме контрол над него в реално вереме. Един вид – автоматизацията е с по-висок приоритет над нашите движения и мърдане на параметри. Това е и причината много хора да избягват използването на автоматизация.

Как се записва автоматизация?

Възможностите варират спрямо конкретния DAW, но общото можем да изведем така: автоматизация се записва, когато по време на просвирване има избран режим на автоматизация и заедно с просвирването мърдаме избран от нас параметър. Стойностите му се записват в конкретния момент от просвирването и след това могат да бъдат възпроизведени точно по същия начин, както сме ги движили по време на писането на автоматизацията.

Движението на тези параметри може да стане директно с мишката върху самите параметри или с контролер (най-често MIDI), който е назначен да контролира параметрите. Има и друг вариант. Той е да използваме графичната опция и да “нарисуваме” движението на избрания от нас параметър. И трите варианта са еднакво успешни и е по-скоро принцип на свикване.

Видове автоматизации и какво автоматизираме?

Генерално можем да разделим видеовете автоматизация на два типа – такава, която управлява параметри на аудио канали и/или плъгини, и такава, която управлява MIDI Continuous Controls или MIDI CC. Втората касае повече хората, които работят с виртуални и MIDI инструменти. За целта на тази статия ще разгледаме автоматизацията като функция в смесването на музика, а не толкова относно работата с MIDI.

Можем да автоматизираме почти всички параметри на каналите в софтуерните смесителни пултове, без някои опции, които така или иначе няма логика да се автоматизират. Няма логика и не може да се автоматизират избор на вход и изход на канала, мониториране на входния сигнал, групиране, цвят и други второстепенни опции. Всичко друго, като Solo, Mute, Level, Send Level, Pan и Insert Bypass, спокойно може да бъде автоматизирано във всеки достоен за уважение DAW.

Освен това можем да автоматизираме и параметри от плъгини. Това вече зависи от това как е програмиран самият плъгин и тук сме в ръцете на производителите и дали те са заложили опция за автоматизиране при програмирането на самия плъгин. Но към 2022 г. вече почти всичко, което има смисъл, може да бъде автоматизирано.

Автоматизацията може да бъде много силно оръжие за изграждане на интерес в аранжимента на парчето. Доста често се използват похвати на автоматизация, което подготвя слушателя за идването на припева или дроп-а (ако говорим за електронна музика). Автоматизирането на high-cut филтър пък е едно от най-често чуваните неща в поп и електронните парчета.

Режими на автоматизацията

Това са опциите, с които може да се пише автоматизация. Бих казал, че те са валидни, когато я пишем ръчно чрез преместване на параметъра, и не чак толкова, когато я рисуваме с молива, но си струва да ги знаете така или иначе.

 

Режим	Автоматизацията стартира, когато:	Автоматизацията спира, когато:
Off	N/A	N/A
Read	Само просвирване	N/A
Touch	Когато някой параметър е модифициран	Когато параметърът спре да се модифицира/докосва
Latch	Когато някой параметър е модифициран	Когато спре просвирването
Write	Когато започне просвирването	Когато спре просвирването

Ето още малко пояснения относно режимите. С леката уговорка, че това е така в 99.9% от случаите, понеже някои DAW имат специфики и допълнения. Колкото и да са еднакви принципите на автоматизация, за най-добър резултат се обърнете към ръководството за употреба на вашия DAW.

Read – При този режим всяка записана автоматизация ще се просвирва. Когато Read бутонът е изключен, автоматизация няма да се просвирва, а стойностите на параметрите ще останат там, където са били последно преди изключването. Спиране и пускане на Read е добра опция, когато искаме да чуем без автоматизацията, но без да я трием.

Touch – В режим Touch автоматизация се записва само когато докоснем и мърдаме параметъра. В момента, в който спрем да докосваме този параметър, стойността му се връща там където е била (ако до момента не сме писали автоматизация) или където се намира (ако вече има написана автоматизация). Както прочетохте, тук има една уловка, ако ползваме Touch върху вече написана автоматизация, промени ще има само когато докосваме/мърдаме параметъра, а в другите моменти параметърът ще следва предходно написаната автоматизация. Това е супер опция, когато променяме автоматизация само в определени места, а всички други си остават недокоснати.

Latch – При режим Latch, в момента, в който докоснем някой параметър започваме да пишем автоматизация за него. Дори след като спрем да мърдаме, стойността му си остава там, където сме спрели да докосваме/местим параметъра. Това е полезен режим, когато искаме да вкараме постепенно някой звук с volume или да го преместим в панорамата с pan.

Write – Това е “опасният” режим на автоматизация. Почти гарантирано е, че ще получите някаква нотификация от страна на вашия DAW, че трябва да внимавате с този режим. Това е така, защото при Write всички автоматизирани параметри биват презаписани наново, което означава нулирани. С други думи, ще загубите всички написани до момента автоматизации. Звучи нелогично, но изпълнението на автоматизация някой път е като свирене на музикален инструмент. Искаш бързо да направиш нов опит, без да отделяш много време да триеш предходния. Ако пишете първа автоматизация на нивото на основния вокал, това е добра опция. Ако вече сте написали автоматизация на нивото, но искате да напишете и преместване в стерео панорамата, това не е добра опция, по-добре използвайте друг режим.

Trim Automation

Трябва да споменем и една много важна опция, която, за съжаление, не е налична във всички DAW-ове, или поне не във всичките им версии. Това е т.нар. Trim Automation опция, с други думи изместване на вече съществуваща написана автоматизация. Например ако много ви харесва как сте изградили ритъм китарата с автоматизация на volume, но искате да намалите всичко с X dB, чрез Trim можете да го направите все едно работите просто с нивото на крайния фейдър, а изграждащата автоматизация ще се запази. Някой DAW-ове имат сложни комбинации от Trim Latch или Trim Touch, но това вече са детайли.

За заключение

Разбира се, всички DAW-ове имат свое собствено поведение и някои дори нямат опциите, които описах в статията или пък са под друго име и не толкова разширени (съжалявам, Ableton юзъри…). Във всеки случай ще е добре да се запознаете с възможностите на вашия DAW и да използвате с пълен потенциал автоматизациите, за да зазвучат с пълен потенциал произведенията ви. Това не само ще ви позволи да имате повече контрол, но и ще раздвижи звученето на песента.

Едно време, преди да има възможност за автоматизиране и всичко е било записвано на лента, автоматизациите са се правили съвсем ръчно. Т.е. хора са дебнели точния момент да повдигнат фейдърите или нещо друго, за да получат желания ефект и той да се запише на лентата, хаха. Представете си как до пулта седят 5 чифта ръце и всеки човек чака точния момент, за да направи микро движение и да повдигне вокала на припева, барабанчето на брейка или пък китарата на солото. Е, днес всичко това можем да направим сами и то много лесно!

Надявам се, че статията ви е била полезна. Ако искате да добавите нещо, чувствайте се съвсем свободно да го направите в коментарите!