Време за четене на статията: 13 мин.

Започвам с това, че темата е много чувствителна, дори почти табу и целта ѝ не е да квалифицира и набеждава потребителите, нито пък да подстрекава една или друга практика на сдобиване със софтуер. Целта на темата е да даде една различна гледна точка върху това на кого вреди пиратстването на софтуер. В крайна сметка всеки има право сам да направи избор за поведението си. Без значение дали сте твърдо против пиратирането на софтуер или не, тази статия е за вас.

По време на написването на тази статия се свързах с редица колеги от най-различни нива на развитие в кариерата си, които ще останат анонимни, за да събера възможно най-много мнения и гледни точки по темата. Статията стана дълга, надявам се ще я прочетете до края и че ще помогне да направим света едно по-честно място.

 

С какво софтуерните продукти се различават и с какво не се различават от физическите такива

Софтуерните и хардуерните продукти са продукт на интелектуален труд и продължителна развойна и производствена дейност. Често това е процес на дългогодишно развитие ангажиращо цели екипи от хора. За разлика от физическите продукти, софтуерните такива не изискват физическо складиране, много по-лесно се дистрибутират през интернет и веднъж щом са със завършен дизайн, лесно се “размножават” и произвеждат в копия. С други думи са много по-лесни за логистика. Това много често заблуждава хората да си мислят, че щом не могат да пипнат и щом продуктът не е направен от пластмаса, метал, дърво или каквото е и няма физическа измеримост, то той не заслужава да се третира като реален продукт.

Никога не е било по-лесно от сега да се направи нелегално и нелицензирано копие на даден продукт (в случая файлове). Само преди стотина години, за да направиш нелегално копие на книга, трябва да я пренапишеш или пренапечаташ, което пак изисква определен ресурс, познания, материали и време. Или да прерисуваш картина. Или да направиш хардуерен клонинг. Не можем да кажем същото за споделянето на нелицензирани файлове, програми, плъгини и т.н. Може би лекотата, с която може да се извърши това деяние измества субективното усещане за морал или променя повратната точка, в която човек осъзнава, че всъщност извършва престъпление.

 

Проблемът с нелицензираният софтуер

Това е кражба. Дори и да се оправдаваме с нещо, това си е кражба, за която потърпевшият често не знае. Основният проблем, е че на пиратирането на софтуер не се гледа като на проблем. Тръгвам от там, че от другата страна винаги седят хора като нас, които също като нас са отделили хиляди часове да се научат да програмират, да създадат продукт, който да е в помощ на правещите музика, да го пуснат на пазара под някаква форма и да му направят рекламна кампания, да го поддържат и опресняват с нови версии. Цялото това нещо не идва от “нищото”, а е плод на много труд, усилия и безсънни нощи.

“Е да, ама това са много големи компании, които ни цакат постоянно и не са оправдани пари това…” Не винаги прозиводителите са големи компании. Често те са независими индивиди, които имат много добра идея и са я развили. Също – как е възможно да се чувстваш прецакан за нещо, което ти улеснява работата? Представяте ли си майстор по строителни ремонти да се оплаква, че бормашината, която му върши безотказно работа е много скъпа? По-скоро би се хвалил с това.

 

Кои са най-честите оправдания и причини да се използва нелицензиран софтуер?

1. “Големите също ползват кракнат софтуер.”

Това е изказване-извинение от типа – “всички правят така, и аз ще правя така”. Не се пускайте по течението, имайте мнение и проявете индивидуалността си. Да, винаги ще има хора, които правят нещо нередно. Но това не означава, че то е правилно, само защото има някой, който го прави. Ако някой хвърля боклуци на улицата безцеремонно и всички започнат да го правят, не след дълго ще сме заринати в боклуци. Бъдете промяната, която искате да видите в останалите (както казват гурутата по личностно развитие).

Изненадващо е как има някои хора, които дори не знаят, че ползват кракнат софтуер, защото някой злонамерен ги е измамил, че им продава лицензирано компие, а просто им е сложил пиратирана версия…

2. “Като почна да изкарвам ще си купя всичко.”

Много от хората, които казват това смятат, че инвестицията трябва да идва след печалбата, но това е обърнато мислене, което не отговаря на никой бизнес принцип. Всеки бизнес предприемач знае и ще ви каже, че всяко начинание трябва да се започне с лична инвестиция от пари, време, знания или поне каквото е приложимо в сферата. И чак след това да се очаква възвращаемост или печалба, която да се реинвестира.

3. “Имам 5 бона във хардуер, не ми се дават пари и за софтуер.”

Едното не изключва другото и не го замества. В днешно време 99.9% от системите за работа с музика за хибридни, дигитални и аналогови, хардуерни и софтуерни. Колкото е важен хардуера, толкова е важен и софтуера. Може да имате и най-мощния компютър като компоненти и характеристики, но ако той има компроментирана операционна система или въобще няма операционна система – няма да ви върши никаква работа. Двете неща вървят ръка за ръка.

4. “Кракнатият софтуер работи по-добре от лицензирания.”

За жалост това съм го чувал от много хора, които дълбоко вярват в изказването. Имаше един много известен кракнат DAW, който беше повсеместно употребяван в много студиа, и на който една от най-важните функции за fade-ване крашваше цялата програма. Когато даден софтуер е кракнат, то има вмешателство в него. Повече за това ще прочетете надолу.

5. “Аз само да го пробвам…”

За проба има т.нар. безплатни тестови периоди. Почти всеки производител на софтуер е предвидил такъв период за продуктите си. Често те са 3, 7, 14 или 30-дневни. Време, в което би следвало да имате достатъчно време да пробвате софтуерния продукт, преди да прецените дали ви върши работа и да го купите. Ако случайно не успеете да се уверите в този период, екипът по поддръжка на дадена компания няма да ви откаже да рестартира този тестови период (е стига да не злоупотребявате).

6. “Много е скъпо…”

Това е относително и всеки го определя спрямо възможностите и желанието за инвестиция, но пазарът предлага всякакви ценови нива. Да вземем пример с DAW-ове като: Reaper $60 (или дори free), Logic Pro $199, Cubase Artist €329, Ableton Live Suite €599 . Т.е. има опция за всеки “джоб”. Ако това ви се струва скъпо, вижте лицензите за софтуери в други сфери: AutoDesk AutoCAD – $1865 на година, или софутери за управление на бизнес процеси с цени от $25 000 на година.

Също така много безплатен софтуер се раздава и когато си купувате хардуер. Отделно от това има много промоционални периоди с над 50% отстъпка, за което също ще стане дума по-късно.

7. “Мразя iLok и всякакви донгъли.” или “Искам да си го имам на повече от 1 компютър, а не ми се дават пари да го купувам няколко пъти!”

Системите за лицензиране са няколко типа. Общо казано, те са: с физическа USB памет, която държили лицензите – iLok, CodeMeter USB, обикновена флашка на която сваляте файл от производител или някои по-стари като eLicenser (вече не се поддържа); с онлайн активационен код/акаунт; challenge-response кодове или със самостоятелно приложение да менажиране на лицензите.

Напоследък все повече и повече производителите добавят опция да ползвате iLok лицензи в облака (т.е. без да се налага да имате физически iLok). Това е много удобно, дотолкова доколкото ще имате интернет на работния компютър. Не съм склонен да се съглася, че начина на лицензиране е причина да се ползва нелегален софтуер, защото опциите вече не са толкова ограничаващи, колкото преди.

Също така, плъгините идват с повече от една активации – може да са 2, 3 и дори 5. Производителите отчитат факта, че можете да имате повече от един работен компютър и това е съобразено. Тук границата между честна употреба и злоупотреба е тънка. Вие винаги бихте могли да дадете някоя от активациите на колега, приятел или познат, но това не е позволено в 99.9% от случаите.

ЗАБЕЛЕЖКА: Според повечето Лицензионни споразумения с крайния потребител (EULA) или казано по-просто условията на компанията, която ви предоставя продукта, то вие нямате право да го споделяте с други хора и трети лица. Това може да доведе до терминиране на акаунта ви или други законови последствия. Така че внимавайте.

 

Какво губим, когато използваме нелицензиран софтуер?

Има много неща, които губим, когато ползваме пиратски софтуер. Ще започна от по-тривиалните и ще стигна до такива, за които вероятно не сте се досещали.

Губите сигурността на системата си

На първо място губим интегритета на системата си. Какво значи това? За да е кракнат някой софтуер, най-вероятно лицензната му защита е заобиколена чрез вмешателство в самия му код на ниво програмиране, а представете си, че щом може да има такава манипулация, може да има и нещо добавено в програмата. Често за да се заобиколи тази защита се изисква вписването от ваша страна на странни кодове в Terminal/Command Prompt или стартиране на незнайни .exe файлове или апликации. А най-плашещото е изискването да се спира антивирусна програма, да се искат административни права или директно да се заместват системни файлове. Как ви се струва това?

Небезивсестни са случаите, в които заедно с пиратирания софтуер, компютърът ви се сдобива и с malware, keylogger-и, вируси, програми като крипто миньори, които вървят на заден фон, и какво ли още не. А групировките, които кракват софтуер са много близки до престъпни организации. Дори могат да включат компютъра ви в botnet мрежа и да сте част от извършването на масирана DDoS атака срещу определена жертва, без вие да знаете! Е, не се чудете после дали компютърът ви ще работи по-бавно…

Защо си мислите, че тези групировки извършват това? Каква може да е мотивацията на човек с дълбоки умения по програмиране да направи нещо за вас на база на платен софтуер, което вие да ползвате безплатно? Определено не са Робин Худ, не ги е грижа за вас, вашата музика и не го правят за доброто на народа. Кодът, който отговаря за предпазване на лиценза може да стигне до 1/4 от големината на програмата, това е много работа!

Не, те искат като паразит да се настанят в компютъра/системата ви, за да си постигнат целите. Една от най-големите компании в сферата на киберсигурността наскоро разкри престъпна мрежа, в която киберпрестъпниците са използвали методите от по-горе за да генерират над милион и седемстотин хиляди долара печалба от крипто или откраднати пароли, които определено не са отишли за построяване на детски болници, а най-вероятно за спонсориране на престъпни организации или дейности.

Подлагате на риск клиентите си и бизнеса си

Ако сте сериозни в работата си, това трябва много да ви притесни. Представете си вирус да криптира цялата информация на хард диска и да ви се поиска откуп от $5000, без гаранция дали ще възстановите файловете си. А вие имате десетки проекти, за които ви е платено и клиентите очакват да получат резултат. Това може да е краят на кариерата ви ако клиентите са сериозни и имате подписани договори. Дори и да пазите архиви, трябва да сте изключително внимателни със съхранението на информация и определено не е добре да отваряте врати за потенциално вмешателство, като използвате пиратски софтуер.

Губите всякакви претенции към производителя

Ако нещо не работи както трябва или загубите информация, няма към кого да се обърнете. Тъй като продуктът ви не е официално закупен, той не подлежи на поддръжка от компанията и тя няма да ви обърне никакво внимание. В другия вариант, когато софтуерът е официално закупен, вие сте пълноправен клиент, който може да заявява претенции (в случай че нещо не работи) или пък да дава предложения за новости и подобрения.

Губите опцията за препродаване

Много от плъгините и аудио софтуерът могат да бъдат препродавани. Ако започнете да ползвате друга компания/продукт, то вие можете легално да препродадете софтуер, който вече не ви трябва, така че да възстановите част от инвестираната сума. Естествно, това няма как да направите, когато използвате пиратски софтуер…

Губите възможност за ъпдейти

Както не можете да имате претенция към производителя, така не можете да се възползвате и от ъпдейти с новости и бъг фиксове. За да получите нова версия, когато ползвате пиратска версия, единствения вариант е да я кракнете наново. Но това носи със себе си нов пакет от описаните горе рискове, още уязвимости, проблеми съвместимостта с други кракнати продукти (обикновено са повече от един).

 

Какво печелим когато ползваме лицензиран софтуер?

Тук отговорът е лесен… Всичко, обратно на това в горните редове. И някои други допълнения. Обикновено минава време, преди новоизлязъл софтуер да бъде наличен в пиратски вариант. Това може да са месеци, дори години. Така че ако предположим, че има мода в софтуера, която не се изразява само във визуални аспекти, но и функционални, то по-новият софтуер би трябвало да ни върши работата по-добре и по-бързо.

 

Как да намалите употребата или въобще да нямате нужда от пиратстване на софтуер?

Последните две години се наблюдава една тенденция за все повече и повече абонаментни програми на плъгини както и за трайно намаляване на цените на перманентни лицензи. Според мои лични наблюдения, скоро ще стигнем до момент, в който повечето плъгини ще бъдат на цена $20-$30 (с изключениет на строго специфичните).

Освен това има все повече и повече безплатни плъгини, които човек може да използва за да си свърши работата адекватно и на ниво. Периодът на плъгини с цени по $200-$300 отмина, защото компаниите видяха, че е по-добре да имат 1000 продажби за по $20, отколко 10 по $200.

… дали е по-добре да имате един плъгин “завинаги” срещу $199 … или да имате стотици $10-15 на месец?

Друга много изгодна опция е абонаментната политика на някои компании. Буквално за по $9.99 може да получите над 130 плъгина, които иначе струват десетки хиляди. Slate, UAD, Plugin Alliance и още много други откриха свои абонаментни програми.

Много хора странят от абонаменти, защото ги смятат заедно с месечните им битови разходи. Но представете си – дали е по-добре да имате един плъгин “завинаги” срещу $199 (каквото и да значи завинаги, защото за вбъдеще поддръжката му може да се прекрати, да е несъвместим с по-новата ви операционна система и т.н.) или да имате стотици плъгини с пълна поддръжка и гарантирани ъпдейти за $10-15 на месец? А дори в случая на Plugin Alliance след като мине една година от абонамента ви, то вие получавате перманентни лицензи за няколко плъгина! Един вид cash-back на това, което сте платили като абонамент.

Как се сдобих с целия Soundtoys пакет за $49?

Друго, за което си струва да се оглеждате, ако желаете да придобивате евтини и/или безплатни лицензирани софтуери са специални промоции, томболи, giveaway-и и разбира се намаленията покрай черен петък, коледа и нова година и другите годишни празници.

От личен опит ще ви кажа, че за няколко години следване на промоции и намаления на Soundtoys, се сдобих с целият им бъндъл за цена от $49! Това беше така, защото през годините пускаха по някой безплатен плъгин и накрая събрах 4-5 такива и успях да хвана trade-up промоция покрай Black Friday, при която ъпгрейднах до всичко тяхно за $49.

Ето на този линк може да следвате кои плъгини са намалени към момента: https://www.audiopluginguy.com/deals/

Black Friday наближава, така че сега е момента да се оглеждате за намаления.

Вместо финал

Не знам точно с какво и как да поставя финал на темата, защото тя е неизчерпаема. Пиратстването на софтуер е свързано със социалната и икономическата среда, но и с морала и разбиранията на хората. Именно поради това и едната и другата страна ще намерят поддръжници и аргументи. Но ще ви обърна внимание, че повечето .NFO файлове на кракнат софтуер завършват с нещо от рода на “Buy the software you use.” или “Try before you buy.” Не изключваме възможността много от кракерските групировки да го правят с цел хоби, но това не ги оневинява.

 

Ако темата ви интересува

Ако темата ви интересува и искате да разпространите посланието за честната употреба на софтуер, ако имате приятели разработчици на софтуер или ако самите вие сте такива, ако имате познати, които създават интелектуален труд подлежащ на пиратстване, то вие може да поговорите с колеги и приятели на тази тема, да им покажете статията и да породите дискусия.

Може да харесате и да следите страницата на IMSTA – International Music Software Trade Association, където се публикуват много допълнителни информативни материали, а също така се организират събития с награди.

На всички, които прочетохте до тук – Благодаря ви!

*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, непреднамерена и единствено с илюстративна цел.