Време за четене на статията: 5 мин.

С появата на Akai MPC 60 и MPC 3000 се появи и swing (или на български език суингиране) – факторът, който допринесе за развитието на едно по-естествено звучене в електронната музика. Представен за първи път през 1979 година от Роджър Лин в една от емблематичните му ритъм машини LM-1 Drum Computer, swing направи така, че всеки един елемент от ритъм секцията да звучи живо и естествено, и въпреки че бива изпълнен от машина – не толкова машинално. Но как точно функционира swing?

Чисто технически swing може да бъде обяснен със забавянето на всяка втора шестнадесетина нота от такта, т.е. всички четни шестнадесетина ноти 2, 4, 6, 8 и т.н. Размерът на swing, който може да бъде приложен, е равен на съотношението на продължителността на време между първата и втората шестнадесетина нота в рамките на всяка осмина. Това означава, че ако на две шестнадесетини от една осмина нота е приложено еднакво темпо, то тогава swing ще е равен на 50%. Но ако вземем за пример стойност от 67%, то това ще означава, че първата шестнадесетина нота от всяка двойка взима 2/3 от времето, а втората шестнадесетина взима 1/3 от останалите проценти и попада в триола на осмината нота.

По-горното обяснява чисто математически забавянето, което swing прилага. А защо е необходимо то? Необходимо е заради ритмиката на ударните инструменти и по-точно – когато барабаните биват изпълнени от джаз или фънк барабанист, а не машина. Да повторим, че този тип свирене, наречен “суингиране”, се получава, когато две ноти, например осмини, биват изпълнени като осмина триола, и по-точно само първата и третата осмина от групата от три ноти. Подобен тип на свирене се гради с години опит и практика, и до момента е бил неналичен във всичките машини за генериране на ритъм.

Но не всеки има способността да изсвири шестнадесетината нота на фуса, използвайки ритъм-машина, и точно поради тази причина бива създаден чувствителният на натиск ефект наречен “note repeat”. За първи път представен от Роджър Лин в продукта му Linn 9000, тази функция позволява да се програмират повтарящи се ноти чрез промяна на натиска на пръста върху самия пад на дръм-машината и той да бъде записан в реално време. Това изисква много по-малко усилия и почти никакви умения, за да се запише в ритъм-секцията. В действителност чрез малко експериментиране и проба-грешка може да се достигне до желания ефект ударните инструменти и, в конкретния пример фусът, да звучат по доста естествен начин, дори и да не сте професионалисти в областта.

За да бъдат изпълнени горните параметри като swing и note repeat с математическа точност, то нотите трябва да бъдат просвирвани в абсолютна точност отнесени към темпото. В противен случай всяко едно забавяне, процентно отнесено, не би било коректно изпълнено и би повлияло на крайния ефект. Ако нотите са в перфектния времеви слот, то единствено тогава прилагането на тези параметри би имало смисъл.

Всъщност интересен би бил фактът да се разбере как точно е възникнал или по-точно е бил открит swing. Роджър Лин обяснява това по-скоро като грешка, отколкото като търсен ефект. За времето си оперативната памет (RAM памет или памет с произволен достъп) е била изключително скъпа, затова Лин се е опитал да компресира една шестнадесетина нота звук от барабани само в един байт информация. Когато направил тест със записа, той с учудване установил, че шестнадесетината ноти биват просвирени в перфектно темпо заедно с метронома, а всяка една грешка, допусната от него при записа, е била коригирана именно заради това ограничение наложено от паметта. На Лин му хрумнало, че чрез забавяне на възпроизвеждането на редуващите се през една шестнадесетина ноти и чрез промяна на размера на “закъснение”, степента на swing може да бъде променена. И ето така се родил swing, а части от това откритие били копирани от други фирми и разработчици, които по-късно го нарекли “quantize”. Важно е и да се вметне, че тук говорим за отриването на swing от чисто техническа гледна точка, а не от музикална и в частност на стила swing.

Връщайки се обратно в наши дни, съвсем нормално да се зададе въпросът до каква степен съвременните софтуерни решения и прилежащите към тях контролери са способни да пресъздадат същото това чувство, и да отворят за диалог дебата софтуер срещу хардуер, който вече съм засягал обширно в други мои статии. В днешно време по-новите изчислителни машини са способни да се справят със създаването и записа на прекрасно звучаща ритъм-секция, стига софтуерът да е добре написан и да се използват добри семпли. Само че в много от случаите, говорейки за софтуерно решение, ние сами конструираме и оформяме наша собствена ритъм-машина вътре в самия софтуер. Да не говорим, че начинът, по който падовете на хардуерния контролер реагират може да се разминава с този на софтуера. Добавяйки към това и времето (което в повечето случаи не е малко и изисква задълбочени технически познания), в което ще трябва да се конфигурират всички MIDI настройки, накрая може да се стигне до момента, в който вдъхновението отдавна е изчезнало. Но естествено всичко от гореизброеното не би представлявало проблем за добре запознатите технически с функционалността на MIDI и настройките му в съответното софтуерно приложение. И ако, както вече споменавам, софтуерът заедно с контролера към него са изработени качествено, то би трябвало да можем да се фокусираме повече върху музиката, отколкото върху техническата част. Едно добре написано софтуерно приложение наистина би обърнало нещата в своя полза, и вместо да изглежда така, че все едно пишем електронни съобщения, да превръща свиренето и записа на музика в удоволствие. Стига само да не заговорим за едно от най-разпространените клишета за аналоговия синтез в днешни дни, а именно – че незначителните неточности при акордирането правят звука му толкова привлекателен…

Много хора наистина не харесват ритъм-машините не само защото не създават същото усещане, което се създава при един истински барабанист, а и заради настройките, чрез които един не толкова добър finger drummer може да запише идеален ритъм точно чрез swing, quantize и т.н. Но ако разгледаме нещата от друга гледна точна, то хората не използват ритъм-машините, за да заместят човешкия фактор, и най-вече един добър барабанист. Тук тези машини биват използвани, за да се запише определена повтаряща се фраза, която би сработила добре в определен музикален контекст и би заместила отсъствието на барабанист в една група.

За целта на тази статия Ви предоставяме за безплатно сваляне семплите на Linn LM-1 от тук.