Време за четене на статията: 3 мин.

Всички го правим

Така е – всички го правим! Вместо да прекараме няколко часа в създаването на музика, ние губим време в търсене на ново оборудване. Многобройни теми по форумите започват със „ …скоро закупих този или онзи електронен музикален инструмент, какво мога да добавя към него?“ Правилният отговор вероятно е – нищо!

Защо се случва?

Знам, че го наричаме GAS, но това е само описание, а не причина. Защо ние хората, които обичаме да се изразяваме чрез музика, активно избягваме да създаваме такава и вместо това купуваме следващото, онова новото? Дали сме се превърнали в колекционери или може би консуматори? Презадоволени ли сме?

Май не е само с музикалното оборудване, но с всичко. Всяко едно хоби или лек интерес се превръща в бездънна пропаст. Предполагам психологията на човек е такава… Освен това една от големите привлекателности на това хоби е естетиката. Красиво изглеждащите копчета, металните лицеви плочи, мигащите шарени светлини и други дизайнерски щрихи, ни карат да се чувстваме сякаш управляваме космически кораб. И това се съчетава много добре с музиката, която творим. Същото важи и за други хобита, ориентирани към технологиите, за разлика от рисуването, където всъщност имаме само статив, платно и няколко четки.

Маркетинг

Живеем във времена, където предметите биват обичани повече, и точно тази любов към самия предмет, съчетана с желанието ни да колекционираме, ни затруднява да устоим на целия този маркетинг насочен към нас. Ако се замислим, ще стигнем до заключението, че трудно може да се противопоставим на маркетинговите усилия, насочени към нас, било чрез действителни промоции или от синтфлуенсъри, различни музикални форуми или други платформи за обмен на информация. Корпорациите се борят за нашето внимание и влагат огромни бюджети за тази цел.

Но ние явно подценяваме времето, което е необходимо, за да се научим да използваме инструментите си и следователно, ако не напредваме бързо, търсим да закупим повече оборудване, вместо да продължаваме да практикуваме и развиваме уменията си, за да бъдем майстори в това, което правим. Колко време би ни отнело да се научим да свирим на цигулка? Или по-точно колко години? С електронните музикални инструменти обаче въпросът стои по друг начин и там очакваме нещата да се случват по-бързо.

Равносметка

Когато погледнем всички инструменти, което притежаваме в момента, можем ли да видим всички проблеми, които идват с използването им? Използвали ли сме ги достатъчно дълго, за да знаем ограниченията им? Знаем ли какво ни разочарова в тях? Или просто с новото оборудване “виждаме” решения на несъществуващи проблеми… или нови възможности за звук, който не сме могли да постигнем преди? Или този нов инструмент ще ни мотивира да създаваме музика по-често?

Обикновено това не работи, защото ние сме същите хора с едни и същи навици и наистина трябва да променим подхода си, за да получим това, което искаме. Това обикновено е по-трудно от закупуването на нещо ново, и то при положение, че не говорим за колекционери, които се интересуват от история и дизайн.

Заключение

Не мисля, че можем да направим кой знае колко по този въпрос освен да сме наясно с него. Или можем?!? Защото новото е вълнуващо, нали? То ще е липсващото звено в арсенала ни, което ще отключи музикалния ни талант, който не сме успели да развием до сега? Защото новото е в пъти по-добро от старото, по-производително е, но едва ли и с новото ще успеем да го разберем без усилена практика. Няма проблем в това да изпробваме различно оборудване, за да определим кое би работило в синхрон с нас и кое бихме харесали звуково. Но също така е добре и също толкова полезно за нас да изберем един единствен инструмент и да се съсредоточим върху него. Защото не би било лоша идея да направим крачка назад и да оценим изкуството и процесите, с които подхождаме към него.